Донка и болния зъб - Краси

Брала Донка домати,

усетила че зъб ѝ се клати.

Тя на доктор отива,

но от нейната слива

се носят аромати

на риба и домати.

Доктор я преглежда,

отблизо я оглежда,

слага диагноза

и измисля нова поза.

Донке, шарена бонбонке,

не те е зъб заболяло,

ами ти се е ...приплакало, та чак доревало.

Я вдигни полата

и легни на кревата.

Донка полата вдигна

и на доктора намигна:

- Тъй добре ли е, кажи,

и лекарството ми покажи!

Кажи ми как да застана,

че да мине тази рана.

- Както искаш, Донке, застани,

мога да те лекувам от всички страни.

Донка хич не се забави

и поза разкрач направи.

Почна докторът лечението

и питаше Донка за мнението:

- Ако те нещо заболи,

само ми кажи,

Ще ти сложа упойка

и в друга стойка.

Зарадва се тя, че доктора цени ѝ мнението,

не искаше да спира лечението.

Бе готова всичко да направи

и за болния зъб да забрави.

Тъй лечиха се двамина

около час и половина.

На Донка зъб ѝ мина,

щастлива бе като за трима.

- Докторе, какво е положението,

успешно ли мина лечението?

- Донке, ти булко засмяна,

трудно ще се излекува твойта рана,

редовно идвай при мен,

ще те мажа с мехлем!

Прибрала се Донка доволна,

че няма да е вечно болна

и пак си береше домати,

а сърце ѝ се люшка и клати.