Свръхестествена жена - Надежда Атанасова

От малка имам аз една мечта,

да бъда свръхестествена жена.

Появи ли се някъде бандит,

с едно круше и два ритника е пребит!

Като казах, в къщи всеки ми се смя.

„Че каква ще да е таз жена?

Зъл бантит само с юмрук да победи…

Я стига фантазира! Спи!“

Но изневиделица, някакси се озовах,

пред два бандита лоши и ме хвана страх.

Май вообще не ставам за това,

да защитавам смело хората в града.

Казах си: „Пък праз голям! Аз

отличник съм в инстаграм !

С моят чар неземен ще ги поваля

и ще бъда пак най-силната жена!“

За жалост хитч не прецених,

два шамара с крак изядох…

На асфалта се пребих.

И ако това ми било джентълмен…

Как грубо се отнесоха с мен!

Казах си „Е край! Ядоса ме сега!

Ей тука вече, вкара си беля!

Дори Жената Котка я е шубе,

пред моето ядосано лице“ !

Докато ръката вдигна за замах..

Бум-Тряяс! Бум-Тряяс! Бум-Тряяс!

Пак на тротоара се открих..

Егати! Бил силен тоз смешник!

Докато отново се осеферя,

над мене ниско прелетя

един черен Батмобил

и просто свърна и замина.

„Ама, че дебил“ !!

Е, вече ставам и гърмя!

Този път тези бухали ще поваля!

Но спънах се незнайно как

и сам сама се повалих пък аз…

Е! Не ствам за герой, уви!

Тази мислъл след удърът ме озари.

Май по-добре да стана балерина,

та поне от бой да се размина.

И докато мислех и лежах

как по дяволите,във въздуха се озовах?

Погледнах скрошом с едно око,

видях отново, онова противно зло.

Запрати ме към канавката със замах..

„Край! Ей тука вече, си отивам аз“!

Но в тоз така решаващ се за мен момент,

до главата нещо звъна. „Ай сиктир, бе мен“!

Отворих едва, едва едното си око

и що да видя, аз съм си в моето легло.

Е, май било е просто сън,

май още мога свръхестествена жена да съм.

Но изведнъж нова мисъл ме удари по главата:

„Не си герой! Ставай, почвай мусаката!

Тез абсурдни мисли зарежи,ти

цяло чудо си и в манджите дори“ !