Другото Аз - Стефан Георгиев

В уморени стихове от рими,

намирам нещо всеки ден.
Топлинка в студени зими,
и смирение на душата в плен.

А бях и луд, и неспокоен...
а бях и лош, и груб циник!
Но винаги така достоен,
и вече краен романтик!

Дали съм аз или е друг...?
Няма място за дилема!
шизофренията ме удари с чук,
на роза виках - хризантема.

А веч познавам и цветята,
и любовта и в шум, и в тишина...
Усетих как умекнаха краката,
когато срещнах твоята душа!

А сал бях чувал, че ги има...
пеперудите и другите гадини.
къде ще да са в тази зима,
в сърцето ми-отглеждам ги дузини!

И "обичам те", научих се да казвам!
И "липсваш ми", с отворен глас!
И с птиците по пладне си приказвам,
щастлив съм с теб - това съм аз!