Марчето кандидатства - Велка Георгиева

Марчето беше добре изглеждаща жена на около четиридесет.  Хващаше окото, бе, направо си беше доста харесвана. Нямаше път да не мине покрай някой строеж или стоянка на таксита и да не види одобрителните погледи на мъжете. А не рядко и подсвиркваха. Годините не и личаха, а и тя предпочиташе да контактува с по-млади хора. Хем изпъкваше със знания, хем се ласкаеше, особено когато младежи на по двадесет и пет години откровено я сваляха и усилено се опитваха да я впечатлят. Та, жена със самочувствие беше и си го знаеше, все пак, човек трябва да се цени.

Е, вкъщи положението не беше толкова розово. Имаше си мъж, то и как иначе-толкова желана жена нямаше как да е сама. Обаче, хич не отговаряше на нейните изисквания-нито беше толкова ерудиран, нито беше финансово осигурен, нито визуално стоеше добре до нея, често такива мисли и минаваха през хубавата главица. Беше избрала доста компромисен вариант, но сама не се и се стоеше, а и времето си минаваше.Все и се искаше да промени нещо, да му тегли една, да..., да... Но това е друга тема...

Та, Марчето реши, че може да поизчака още година, две, преди да прави разни промени в екстериора и особено в интериора на семейството си, но, да смени работата, вече беше време. Да ви кажа малко за нейните умения. Не беше глупава Марчето-чаткаше компютрите, беше общителна, а и започнеше ли работа, не се подмотваше-бързо, бързо отмяташе задълженията. Обаче, и тук положението не беше толкова цветущо, колкото вече решихте, че е. Работеше в малка фирма, ровеше се в разни договори и трябваше да контактува с вечно недоволни клиенти.Колегите-три, четири нейни наборки и по-възрастни дори, не много контактни, за визия да не говорим-като диамант сред камъни се чувстваше милата. А заплащането, заплащането беше под всякакво ниво и определено много под подходящото за нея.За израстване и дума не можеше да става-шефката беше сестра на собственика,  кой ще ти гледа тук компетенциите на Марчето, ясно е, че всичко е шуробаджанащина в тая държава, ядосваше се често тя.

Е, утеха и беше момчето, което поддържаше компютрите-не пропускаше да и направи комплимент, а и понякога и носеше нещо дребно-я бонбон, я поничка. А, да не забравяме и чичото от заведението, което се помещаваше в сградата. Беше доста по-възрастен от нея, не беше неин тип и затова по-скоро я дразнеше, а и я поглеждаше едвам, едвам, защото жена му зорко го дебнеше, но понякога, докато благоверната му правеше нещо в кухнята, чичката успяваше да черпи Марчето-я с кафе, я със сокче.

-Ех, тия ухажори, подсмихваше се снизходително Марчето.

И учението не и се получи много, поне навремето. Беше сменила няколко гимназии, трудно успя да се впише в първите, а и често я домърязваше да си учи уроците, та, избра и тук компромисен вариант-не толкова популярно, да си кажем направо-забутано квартално училище, но пък-ехе, какъв купон беше, с учителките дори ходеха по кафетата. Либерална му работа, разчупена, дето има една приказка. И в университет постъпи, но до там. Много я домързя, а и предпочиташе да радва очите на хора-кафенца, дискотечки, разходки. Но, разбираемо е, такава хубавица, биваше ли да се затвори между четири стени и да попива тонове съмнително нужна информация. А и, Марчето беше природно интелигентна жена, за какво и беше някакъв си документ.

С езиците-същата работа. Разбираше разни неща по английски език, но с разбирането си остана. Е, като я питаха кое ниво има, винаги качваше поне по две отгоре, по-авторитетно звучеше, а и тея работодатели само го искат тоя пуст английски, в действителност, я и потрябва, я не.

В автобиографията си пишеше, че ползва и немски, някак си, доста добре е да знаеш два езика, нали така? Но, положението с немския беше по-лошо от това с английския. Знаеше донякъде азбуката и разни думи, като-„обичам те“, „искам те“, „как се казваш“, „казвам се“...Нищо де, кой ще ти иска втори език, нека си стои, добре и допълва cv-то.

Компютри както казахме вече, разбираше.Е, да не бъдем максималисти, разните там програми ги беше чувала повечето, но то какво повече ти трябва освен да тракаш по клавиатурата. Да не говорим, че беше майсторка по фейсбук и разните му там подобни сайтове, нямаше скрито ъгълче за нея, нямаше! Още се усмихваше доволно, когато се сещаше как преди няколко години успя да блокира всички бивши прятелки на половинката си, а и паролата му знаеше, не, не и я беше казал, просто беше много час в технологиите Марчето и нищо не и се опираше. Лошото, че и тук нямаше документ, но спокойно пишеше, че е на ниво експерт, а както вече разбрахме-така си и беше.

Шофьорска книжка-ох, нямаше късмет, беше карала курсове, но не ги беше доизкарала. Единият път уцели да са през зимата-много тегав сезон, особено като трябва да се придвижиш от едно място до друго, направо не си е работа.

Вторият път, тогава имаше разни други ангажименти, нямаше как, ангажирана беше.Но, както вече разбрахме, на Марчето разни хартийки не и трябваха-в автобиографията и гордо седеше това умения, а и, честно казано-караше си жената, без документи, но се справяше. Оправна, бе, оправна...

И допълнителни умения беше изредила, колкото искаш-екипна, отговорна, неконфликтна, комуникативна, ех, работник мечта. Нищо, че на последната работа си беше тръгнала със скандал, щото, много проклети колеги имаше милата, все не я дооценяваха. А комуникативна безспорно беше-вземе ли думата, не можеше я спря.

Относно предходни позиции, тук, беше по-пестелива, щото, как да кажеш, че си работила като барманка и после продавачка в магазин, но тъй като, както казахме, не беше глупава Марчето, прие компромисен вариант-посочи, че е работила, като барманка, но после уточни, че е станала зам.управителка. В интерес на истината, то и така си беше-шефката беше една пияница, която името си правилно не можеше да напише, та, Марчето попълваше фактури и контактуваше с доставчици. В магазина, където продаваше, също написа, че е била и управителка. Е, тук не беше точно така, друг въртеше тея задължения, но пък, като си някъде две години, логично е, да израстнеш. Друг е въпросът, че накрая взеха една неопитна девойка на тая позиция, та, Марчето, съвсем логично напусна. Като не я ценят, ще и дишат праха, често си казваше тя.

Та, време беше за по-хубава работа, казваше си често Марчето, но най-накрая дойде и този момент. Освен всичко друго, тя много добре знаеше какво иска-висока заплата и подходяща за нея работа, сиреч, шефска позиция. А и добре беше преценила, че ще е глупост да опита само в една сфера, трябваше да разгърне потенциала си, не да се ограничава. Умна жена беше Марчето, казах ви.Отвори една сутрин обявите за работа и започна да избира. Ето, има, има, доволна беше, защо ли въобще чака толкова време. „Ръководител технически екипи“- инженерно образование, магистърска степен, минимум пет години стаж по специалността, опит с...какво, какво е това, някакви непознати думи. Ми, отговаря, отговаря на изискванията. А, на тия глупости с претенции какво да е образованието, хич и да не обръщате внимание. Да не са ти на пазар тия работодатели-каквото има, такова. А и да го няма, важното е, че студентска книжка има. А и пет години опит, ехе, то човек след пет години може и да не е жив, бре. А и позицията звучи добре-ще ръководи млади момчета по строежите, ехе, колко има да и подсвиркват. Но не, тя ще бъде строга шефка, така не може, на работа са! Кандидатствам, отсече Марчето! Така разсъждаваше, и да ви кажа, права си беше. Човек трябва да се цени и да има самочувствие.

 „Управител на магазин“, спря и се погледа на следващата обява. Хм, и това не е лошо. Клиентите, ако са недоволни, нея ще я викат. Тъкмо, ще може да започне да си носи дрехите, които накупи напоследък, че се заседяват по гардероба, а и друго си е да чуеш-„ей сега ще извикам управителката господине, не се ядосвайте.“ И тя, една такава хубава, усмихната, ще се появи и клиента ще загуби ума и дума. И накрая ще си тръгне доволен, а може и да я похвали някъде, кой знае. Кандидатствам, и тук бързо, бързо изпрати автобиографията си!

„Мениждър продажби“-ммм, служебен телефон, служебен лаптоп, служебна кола, бонуси.Еха, тази работа май е само за мен, усмихваше се обнадеждена Марчето.Искат два езика, висше и шофьорска книжка-ми, има ги жената, така си е.Е, не на хартия, но на практика всичко си може. Да не бъдем дребнави. Ех, размечта се Марчето. Цял ден в офисчето, зад бюрцето, с лаптопчето. Пред нея ще щъкат работливи пчелички, готови да се отзоват на всяко нейно кимване с глава. А тя-ведра, красива, нагласена, ще раздава заповеди. Привечер, а може и по-рано, шеф е, все пак, ще се качи на служебната колица и към вкъщи. Прекрасно, прекрасно, не можеше да се нарадва Марчето.

„Координатор европейски проекти“. Ооо, това звучи сериозно. Европейски ми ти пари значи, не е глупава Марчето, веднага и защъкаха разни идеи из главата. Толкова хора се облажиха покрай тия ми ти фондове, само аз ли с празни ръце ще остана. Перфектен английски, опит в изготвянето на проекти, отлично боравене с компютър. Хе, ми те нищо не искат. Опит, това е ясно защо са го сложили, мислеше си Марчето. Явяват се всякакви глупаци, които и идея си нямат какво е това „европейски пари“ и проекти, нормално е хората да искат да се предпазят от некомпетентни кандидатури, одобрително поклати глава тя. Кандидатства и по тази обява Марчето.

И зачака.... Е, то си е дълъг процес, кой знае колко прости хорица са нацвъкали св-та, без въобще да отговарят на изискванията и да си имат хал хабер от материята, беше сигурна Марчето. Но мина месец и търпението и свърши. Обаче, както знаете, умна жена беше и реши да бъде настоятелна.На едната позиция, по която беше кандидатствала, намери телефон и набързо си изложи питането-що така, вече месец мина, а отговор няма. Любезно, но явно ненаясно с работата момиче, както си помисли Марчето, и каза, че вече са избрали кандидат, отговарящ на всички условия.По другите обяви, телефони не намери, но имаше e-mail. Зададе набързо няколко остри, но точни въпроси и от едно място благоволиха да и отговорят-„още сме в процес на подбор, на интервю вече са поканени всички, които отговарят на изискванията и имат необходимите компетенции.“

-Ъх, така ли, ядоса се тя, мен явно са ме забравили. Колко непрофесионално, колко некомпетентно, разфуча се тя. Затова тая страна е на тоя хал, никога няма да се оправим, никога. Назначават се разни некадърници, качествените хора никой не оценява. Срамота, срамота!

Но, като размисли малко, се поуспокои Марчето. Още утре, ще разгледам пак обявите, дано попадна на служители, които умеят да пресяват качественото, от плявата.Няма да се ядосвам на такива неща, хората търсят с по години работа, все пак. Марчето беше умна жена, както вече ви казах, не можеше един неуспех да я сломи.

-И утре е ден - помисли си тя, завъртя се пред огледалото, за пореден път се убеди колко красива е, усмихна се доволно и пусна телевизора. Даваха любимият и сериал-хубаво и недооценено девойче, което с труд, знания и упоритост, започва добра работа в голяма компания, където среща мъжа на мечтите си-приказно богат, невероятно красив и много, много интелигентен...