СДЕЛКА - Магдалена Трифонова

Гено ми разказа всичко. Обещал на кмета да пази тайна, но не спазил обещанието си.  А Михов вместо да му се разсърди или да му направи сечено взел, че си подал оставката и заминал за града. А като си помисля, че цялата история е заради едно нищо и никакво помиярче. Поне ловно куче да беше, а пък  то…

Онази сутрин Гено се канел да отиде на лов, но се забавил. Жена му от радост, че няма да го има цял ден в къщи  взела, че му направила мекици за закуска.  Но вместо да зарадва съпруга си, тя го ядосала. Гено й се развикал, понеже щял да се умирише на мекици и дивеча щял да го усети. Тя му отвърнала, че той и без това не носил нищо освен бодили в къщи и така започнал скандала. И можел да свърши само с това, ако не била голямата уста на Мима. Тя била обидена от неблагодарността на Гено и се разлютила още повече. Казала му, че миризмата на мекици ще накара гладните лисици да тръгнат след него.  Тогава Гено грабнал тигана с горещото олио и плуващи мекици и го метнал на двора. Започнал да вика Лиска, но кучето не се появило. Бил толкова ядосан, че не обърнал внимание. По-късно Мима си признала, че натирила Лиска понеже й била окаляла прането.

Гено  нарамил раницата и пушката и тръгнал обстрелвайки жена си с последен залп ругатни. Тъкмо бил стигнал до Ганчовото кафе намиращо се през две къщи, когато се обърнал и видял джипа на кмета да спира пред неговата къща. Той се учудил като видял Михов да слиза от колата и да крачи към портата. Върнал се и го поздравил. Кметът бил притеснен и не много разговорлив. Бил с новите си ловни дрехи по които още личали ръбовете. Носил и пушката си, в хубав кожен калъф със дебели ремъци. Гено го попитал какво ще желае, а той нищо не казал. Отишъл до багажника, огледал се във всички посоки и повикал Гено да се приближи. „Твоя ли е кучката, Генчо?“-Неговата била.  Лиска лежала върху спалния чувал на кмета.  Върху задния й крак имало рана. Гено веднага се досетил какво е станало и му докривяло за кучето. Михов му казал, около Анин дол имало мъгла, която се стелела толкова ниско, че пълзяла между храсталаците. Бил хвърлил по-рано две кокошки там и чакал някое гладно животно да налети. Чакал дълго и по едно време му се мярнало нещо рижо между храстите. Стрелял веднага. Зарадвал се, но когато се приближил видял не застреляна лисица, а ранена Лиска. Можел да я зареже там, но  момчетата от дружинката били наблизо и знаели за капана му с кокошките. Подигравали му се две седмици след като им обяснил плана си да надхитри поне една лисица. Затова взел Лиска и я натоварил в колата.

Михов помолил Гено да не казва на момчетата за случката. Гено казал, че ще пита жена си, понеже тя много се била привързала към Лиска откакто била безработна. Помолил Михов да изчака отвън докато й каже, пък после ще поговорят. На Гено нему трябвало време да въведе Мима в ситуацията и евентуалната изгода от нея. Пратил я да отнесе тубите с нафта в мазето за да не си помисли Михов, че е крал от комбайна. После повикал кмета, който влязъл с рижото куче на ръце. Поставил го върху леглото и Лиска почнала да бие радостно с опашка бродираните възглавници на Мима.

Двамата мъже седнали на масата и започнали да преговарят. Гено едва се  удържал да не излезе и да разправи на момчетата за улова на кмета. Предчувствал големият смях. От този смях се страхувал най-много и Михов.  Затова решил, че ще е хубаво да прояви щедрост и  попитал дали Мима не би желала да работи в общината на някоя малка длъжност.  И като му тръгнало още от сутринта да бъде неблагодарен, Гено отказал предложението. Поискал новата пушка на Михов.

В този момент влязла Мима и провалила момента. Било й омръзнало да подслушва. Тя правела това не от липса на възпитание, а понеже била установила, че по този начин научава повече подробности отколкото ако присъства на разговора лично. Като видяла калното куче върху любимата си възглавница Мима пребледняла. Един многозначителен поглед на Гено  успял бързо да възвърне цвета на лицето й. Тя се хвърлила към Лиска и започнала да й говори ласкаво и да я милва. Отначало кучето я гледало с подвита опашка и уши,  помнейки сутрешната си срещи с Мима, но после се отпуснало.

  Гено се уплашил Мима да не преиграе и я пратил за вино. Този път тя се върнала бързо от мазето, защото мъжете не си говорели нищо. Пратили я още няколко пъти и пак нищо не си казали. Когато по-късно кмета си тръгнал почерпен, Лиска все още си кротувала върху леглото. Дали заради многото изпито вино или нарочно, но Михов забравил пушката си у Гено.

Гено не му я върна, но и той не си я поиска. Както и Мима не я извикаха да работи в кметството. И така,  понеже Гено беше неблагодарен,  похвали се  на момчетата, а те обещаха да не го издават на кмета. Ама голям смях падна. После Михов напусна.

Това е , което се случи.