МЕЖДУ ШЕКСПИР И БОТЕВ - Елена Богданова - Влайкова

Човекът върви,неуверено крачи

по острието на живота си мрачен.

Устата му люто проклина:

„Де гиди, дърта и скапана

проклета, машино!

 

Животът бързо го смила.

Бори се, мъчи се, псува.

И пак остава безсилен.

От горе кой ли го чува?

 

Щрака с челюсти отзад крокодил.

Плаче окото му сляпо,

а насреща дебил след дебил

профучава в скъп автомобил...

 

Навън пак е синьо лято!

Бил ли си някога тук

или не си бил?

Това е въпросът!