ПОЕМА ЗА БЕДНЯКА - Елена Богданова - Влайкова

С болка и рев

всеки се ражда.

Един я превръща в радост,

друг- в завист и жажда,

която човешкото

в него изражда.

 

Тази поема

е за хората скромни,

които живеят

според моралните норми.

 

Кафенце, закуска

или чайчето голо.

Бързаш за работа,

„животът те гледа

под вежди сурово”.

 

Бекон, хемендекс,

...голф или поло?

Яхги, хотели...отново!

-Чифте пищови наголо!

 

Ножът опира вече до кокал!

 

Скърцаме жално

с по два-три зъба.

Балансираме точно

на живота ро ръба.

 

Трудиш се, блъскаш,

усмихваш се кротко

и премия чакаш

или някаква ДРУГА

находка...

 

А Дядо ни Боже

гръмовно отгоре:

-Давай! Още може! –

се смее ехидно.

Помощ от нийде не идва!

 

За никого нищо не значиш

дордето

на лимозината с кръста

те качат!

 

...Нищо в тази държава

както трябва не става.

Не ми се смее,

не ми се пее,

защото и аз

в нея живея!