Да добиеш поетична слава... - Кольо Колев

И аз ще да добия поетична слава!

Тъй, де! Книги съм прочел безчет!

Колко му е? Сядам и след малко е готова

стихосбирката на новия велик поет!

 

Тва ти... рими, ритми, смисли...

Всичко зная! Зная как стиха да подредя!

Та толкова поети - млади, стари,

са преминали през таз начетена глава.

 

Че стига копах пустите му ниви!

За нещо по-велико ми е ред!

Но почвам вече! Музата ми смига.

Химикалка... листи... И напред!!!

                   ***

 

Такааа... Римата стана добре...

Чакай!... А вложих ли някакъв смисъл?!

Еми... май... абе, по-скоро - не.

Е, нищо де! Пак ще опитам.

 

Тъй... Смисъл да искаш сега!

А римата?... Римата де е??

Офф, заболя ме вече глава!

Май трудно да бъдеш поет е...

 

 

Ето! Рима, смисъл - Бонбон!

Ами ритъма?... Ритъмаа... Ритъм??

Ех, мама му стара!Защо, бе? Защо?!

Нещо нещата взех да оплитам...

 

 

... Спокойно... спокойно... Ето сега!

Рима... смисъл... и ритъм!

Тц! Пак нещо липсва... Емоция!!! - ДА!

Вече край! За последен път ще опитам!

 

Емоция... даа. (То, май с нея се почваше)

Но ето! Емоция! - Душа да ти ще!

А... римата? Ритъма? Прочее...

От таз ти емоция ги забравих въобще...

 

Ах... Полудявам! Стига толкова! Стига!!!

Не ме блазни вече да бъда поет!

По-добре с лопата в ръката, на нивата,

отколкото с химикала над листа проклет!!!