Вестоносец - Росен Николов

Чувствата свои  във  стихове скрили
не смеем пред другия да споделим.
Любов и копнежи в куплети съшили.
Вместо нас те говорят ,а ние мълчим.

Стихът ще бъде нашият ангел-
вестоносецът смел на наще сърца.
За любовта той летял е.,летял  и е  падал.
И пак е политал с писмо във ръка.

А ние го пращаме отново,отново
Тоз неуморен вестител на любовта
да каже ,което нашите устни не могат-
че ние обичаме.Нека знае  света!