Втори - Георги Сталев

Не знам дали е игра на съдбата, или пък случайност, но в живота си много често съм бил втори. По-точно, числителното бройно две и числителното редно втори са част от моята същност.
Имам брат близнак. Когато майка ни реши да ни ражда, първи тръгна брат ми, но тъкмо се показа и пак се върна, и така бая време – напред, назад. Викам му “Кво става, братле, давай напред, много си нерешителен”- и го сръчках отзад. Измъкна се и вместо да се зарадва, се разрева с цяло гърло. Аз много не му мислих, където брат ми – там и аз, и смело се гмурнах във въздушното пространство. Ококорих се и гледам, че го мият, теглят и повиват, а една лелка в бяло вика на другата “Този, вторият, не проплаква – какво да правим?” Явно не разбираше много, сигурно е била стажантка, щото другата ме хвана, плясна ме по дупето и така се разревах, че се успокоих чак когато ми дадоха да захапя зърното на една цица, както по-после започнах да осъзнавам, че било на майка ми. Брат ми яко сучеше, страхувайки се да не го изпреваря и за него да не остане.
И оттогава във всичко съм все втори. В училище бях втори номер, в “Б” паралелка, седях на втория чин с брат ми, в стая №22. Оценките ми, тогава имаше количествени оценки и в началните класове, гравитираха около двойката и класната ми никак не се притесняваше да ми ги пише, без да се съобразява дали ме стресира, или – не. Във втори клас щях да повтарям, ама понеже близнаци не се разделят, преминах с брат ми в трети клас. Така покрай него изкласих.
Като бяхме в пети клас, се записахме да играем футбол – брат ми като първи го направиха вратар, а аз станах десен бек и носех фланелка с №2. После тренирахме лека атлетика, гладко бягане на 400 и 800 метра, но все излизах втори – явно съдбата ми беше такава.
Като кандидат-студент бях втора резерва, но благодарение на брат ми и аз станах студент в много титулуваната тогава специалност българска филология. Както в училище, така и в университета не блестях с особени знания за езика и литературата, бях втори по успех в групата, но отзад – напред. Трябваше да се явявам на изпит по езикознание. Изтеглих билет №2 и тема №2 – за еволюцията на човека. Мислих цели два часа и най-накрая професорът ми вика:” Хайде, колега, втори влезе, а предпоследен ще излезеш. Кажи сега как така маймуната станала човек…” Не бях стъпвал на лекции, нито бях чел, пък и не вярвах в тази теория за произхода на човека, но трябваше да се спасявам някак. “Те, маймуните, били най-напред по дърветата, там живеели, хранели се, с една дума - всичко там правели. Но постепенно се увеличавали и храната не достигала, та част от тях, по-будните и креативни, слезли на земята да търсят храна и почнали всичко там да правят, като постепенно започнали да се поизправят, за да имат по-добър хоризонт, после започнали да използват тояги и камъни за самозащита и като примитивни оръдия на труда. Разбрали, че на земята има повече храна, отколкото по клоните на дърветата, започнали да разсъждават, мозъкът им се развил повече и се обособили като особена група маймуни, чиито наследници сме днес. В заключение, другарю професор, / такива бяха обръщенията преди 10-ти / трудът е направил от маймуната човек.” “Добре, колега, - вика ми професорът – един допълнителен въпрос, от чийто отговор ще зависи оценката ти. Може ли човекът да се превърне в маймуна?””Много често – отговарям категорично – и мога да се аргументирам, другарю професор!” “Благодаря, колега, няма нужда, пиша ти тройка за откровения отговор на допълнителния ми въпрос…”
Когато с брат ми си хващахме гаджета, за него не знам, но аз често чувах мелодраматичното излияние на съответната госпожица, че аз съм и вторият, че първият бил много гаден, подъл, че бил я измамил, бил се подиграл…В началото вярвах и много им съчувствах, задето са ги наранили тези лоши мъже, но когато и второто, и третото, и т.н гадже ми казваше все това, разбрах, че, може би, съм двайсет и втория, но не и втория…
По едно време взех да пиша разни стихотворения и разказчета от скука, участвах даже и в литературни конкурси и в един от тях, “Очи към себе си”, взеха, че ме класираха втори…И все така, навсякъде Втори!
…………………………………………………………………………………………………
Към днешна дата съм женен, с брат ми си разделихме две близначки, на мен се падна втората, имам две деца, два заема, работя на две места за по две минимални,обличам се от магазини втора употреба, карам кола втора ръка и наскоро / само жената да не разбере / си хванах втора любовница. Съдба – какво да се прави!