Развод - Георги Сталев

Михал Михалев, дребен чиновник, дребен на ръст, с малки тънки мустачки, семеен от 20 години. Жена му, 45-годишна рускиня, Наташа Михалева, по баща – Безсмертная. Михал я докара преди години от бившия Съветския съюз, тогава младичка, крехка като брезичка, със сини като чисто небе очи и руси коси. От всичко това сега бяха останали само очите, но и те не бяха вече същите…Г-жа Михалева беше безработна от N-брой години.
Този ден господин Михалев се реши, изкачи бавно трите етажа на сградата, погледна дългия неугледен коридор и плахо запристъпя по него, поглеждайки вратите вдясно и табелките по тях. Най-после се спря пред една от тях и прочете:” Адвокат – Надежда Елпидова – бракоразводни дела” Почука на вратата внимателно, почака да му отвърнат отвътре, деликатно отвори, поздрави почтително и се загледа в жената, седяща зад бюро, на което имаше монитор и дузина папки, химикали, два мобилни апарата чинно стояха отгоре, а отстрани имаше стационарен телефон, старинна изработка.
Адвокат Елпидова го покани да седне, тя беше жена на зряла възраст, тъмноока, с кестенява коса, хубаво лице, но уморено, което си личеше от големите кръгове под очите.
Тъкмо щеше да се представи и единият телефон иззвъня, адвокат Елпидова се извини и господин Михалев трябваше да изслуша онова, което тя говореше и обясняваше на клиент, че няма начин да не спечелят делото, защото аргументите са железни: мързелива била жената, не работела, не се грижела за къщата, пушела и пиела, пък и била хваната веднъж на местопрестъплението, налице били и свидетели. Всичко е тип-топ. Разводът бил сигурен – да му мисли отсрещната страна…
Разговорът приключи, от чутото господин Михалев бе обнадежден, че е попаднал на точния човек, че и неговият проблем ще бъде разрешен и ще се освободи от оковите на брака – тези тежки пранги на нозете му, които не му позволяваха да полети.
“Кажете сега, г-н…”обърна се към него адвокат Елпидова. “Казвам се Михал Михалев и идвам при вас да заведа дело за развод, а причините са много, аз ще изброя най-важните: жена ми, Наташа Михалева, по баща Безсмертная, рускиня, не изпълнява своите задължения, като ми нанася физически, морални и материални вреди – не ходи на работа, а и не е активно търсеща, не се грижи за малкия ни панелен апартамент, не готви, не чисти, пуска само пералнята, ходи с приятелки на кафе, пуши вкъщи, което е в разрез с европейските директиви и нашите закони да не се вреди на другия до теб, злоупотребява с алкохол, няколко пъти ми посегна, за което имам и медицинско свидетелство и…”
Вторият телефон иззвъня и прекъсна пледоарията на господин Михалев, адвокат Елпидова отново се извини и проведе 10-минутен разговор по служебни дела. “Продължете, моля!”- подкани клиента си отново след края на разговора. Господин Михалев продължи: “ Отношенията ни с годините охладняха, занемари външния си вид и дори си пусна брада и мустаци, отвратително е това, госпожо адвокат, липсва ми емоционалният контакт, нямаме сексуални взаимоотноиения, въпреки че спим заедно, но от това пък вредата е пак за мен, защото хърка безобразно и аз не мога да се наспя, а съм трудов човек и съм част от икономическата брънка на обществото. Най-последното, което искам да ви споделя, че преди месец мои колеги са я видели да….”
…………………………………………………………………………………
Силен непрекъснат звън огласи стаята, примесен с неразбираеми звуци, идващи някъде отстрани на Михал Михалев. Уж звънеше стационарният телефон, но звукът му беше познат, до болка познат…Съзнанието му долови звуци като от давещи се кучета вляво от него, отвори залепналите си клепачи и осъзна, че е тъмно, че звъни будилникът, а грухтенето отляво беше на половинката му…
Трябваше да става, беше понеделник – началото на новата работна седмица!