Заплата - Георги Сталев

Жената е човешко същество, което се облича, дърдори и се съблича.“ — Волтер

Днес прибрах се със заплата, 
а жена ми очи мята,
хитро гледа и ми рече: 
„Ох, не мога, стига вече,
виж ме, аз съм почти гола,
я води ме ти във „Мола!”
Искам нови дрешки, Ваньо,
всичките ми са от лани,
ти си мой спасител, ангел,
искам нови дънки „Wrangler”;
блузка искам „Benetton”,
за да бъда във синхрон;
маратонки висок клас 
ще ми купиш – „Adidas”;
искам и бельо, парфюм,
ммм…имам нещо аз наум!”
„Виж сега, „добра” ми жено,
чуй добре ме, моя Пено,
с моята заплатка малка-
да не кажа даже жалка,
ще платя водата, тока,
санировката на блока,
кабел, телефон и заем,
месечен студентски наем;
със ремонта на колата
ще остана без заплата –
моите добри другари
ми услужиха с цигари!
Забрави сега за „Мола”,
нито си пък чисто гола,
скоро бяхме във „Миш- Маш”а-
магазин за богаташи –
там подбра си стока харна
и направо си се барна!
Имаш жартиери, прашки,
ще ги дръпна аз юнашки
и което ти е наум,
ще го свършим без парфюм.
Стига тез очи ти мята,
хайде бързо във кревата!”