Пусти опустяли моди - Маргарита Динкова

Пустите им диети, пустите им моди, да им се не види макар кой ги измисли, от де се пръкнаха не знам. Бял ден да не види дано. Туй всичко женско мръдна, повреди са значи света значи да ти разправям. Ей на наша Личка кво е хубава червендалеста, жена та дрънка. То като са роди още беше едно таквоз топарлачестo бебе с розави бузки, ококоренo нищо не пропущаше. Викам му аз на мой Цоню кръстете я самo на свата Любчо бре, той – Нее, мале и тебе ще те уважим, няма начин. И на ти тебе - буквичката на свата – опашката на мене – Величка. Бабина хубавица тя. Като поотрастна стана една точилка дръглива метър и деветдесет близо, слабооо, кльощаво на човек не мяза. Викам й Личе баба, де щи търсим ергенин па тя ми са хили насреща като зелка. Тръгна да учи по градищата, то средно то вишо ред по ред ги подкара. Довлече у къщи един дингилин  по-дълъг от нея, хилят са и двамата. Мой Цоню умник,  усети се на де върви работата и ги подбра от вратата.....

- Хъката мъката, стана квот стана тате ще се женим. И на - взеха се набърже, натъркаля Личка един след друг два юнака, па замяза на чиляк накрая. Качи 40 кила значи. Докат си беше в къщи хубаво, върти къщата, пере, готви и опитва де, амчи то една манджа ако не я кусаш как е на сол, на пипер, то манджа ли е. Всичко опитваше Личка, и на децата пюренцата дето бъркаше и те трябва да се пробват ми как...

 Па и нищо не фърляше къщовница голяма ти казвам, хапнал нейния у службата не му са ядяло кебапчета няма да ги даде на кучето я. Омете си нейните, па хапне и неговата тройка ей тъй без хляб да не стават зян. Пък малките не си изяли кашите, отопи ги с един краешник и двете. Да вземат пример децата как трябва да са облизват паниците, па да пораснат и те кат майка си, да са живи и здрави. Докато отфръкнат момчетиите хубаво, в мир и любов си живееха младите, ама като тръгна Личка на работа, те тогава пощръкля. Не могли да я познаят приятелките, па и пусто един костюм не й ставаше от ланшните, та хептен го втресе момичето. Чалдиса са по тез пусти диети, грозна работа ти казвам, от къде й дойдоха на главата не знам. Все за здравословно хранене приказва, все за холестероли, липиди, три ...незнам кво дет не мога го запомня да ти го кажа. Току мъкне портакалите с кофите у тях, то зърно някакво, то зеле, спанак, кисело мляко, орехи не може да й смогне нейния да я зарежда. Като курдиса сутринта една голяма паница, дето майка й правеше салата за пет човека в нея, натъпче я до горе с овес и ошаф някакъв мюзли ли мюсли ли е не знам как му викат, сипи отгоре малко мляко и стой та й гледай сеира. Пържа аз сутринта мекички, ядът момчетиите ушите им пукат, тя не ще, тез мазнотии не били здравословни. Па то санким тая ярма нейната, кат опука полвин кило за закуска от здраве няма са отърве, ама ай ся, моди. Пък от кък мина на онъз диета, Дюкян ли беше Дюшан ли, ще мъ извиняваш и нея я забраих, то едно чудо ли беши качи още 15 кила ти казвам, ходи нейния пазари от тъз мръвка, от онъз и все диетични, все био. Сума ти и пари изпотроши и няма файда и няма, качва Личка хубавее, розовее, ама ровичка я от вътре, па й взе да й натежава живото тегло вече. Току взе да ме подпитва, има ли файда от мойте наколенки дет съм си ги курдисала на кълките.

Пък нервну ти казвам, па проклету, викам й аз да й забъркам един кекс, да дойде в къщи да пийнем по едно кафенце, да съ изприкажем като едно време, какво й тежи, що тъй са лудна, ама не ония Дюкян не давал. Викам й яла ма Личе, няма да му казваме, тя не та не, да не съм я въвеждала нарочно в изкушение.

То другата остъй ми и хубавото семейството ще си развали момичето зарад тея пусти диети. То тез нейните дангалаци растат кът гъби, а храни ги с овес и спанак само. Баща им й той, взе все по начесто да „хапва в службата”.

Друго си беше едно време, седнат си как си му е реда, па салатката, ракийката, сланинка за мезе резне, па я поръси с червен пиперец, па второ па трето, па биричка, пресушат си двата литра, па второ бутилче отворят. Щастливи, доволни, легнат си засмяни, доволни, хубави времена ей. Минаха и заминаха. Изпосталя нейния от нерви и той, пропуши. Спря да пазари даже, щото Личка като някой фелтфебел все кусурите му диреше, що свинското имало мазно, що пилешкото било с кожа, що туй, що онуй...Влезе в коалиция със синовете той, даваше им по някой лев, да ходят на шкембе чорба и пици, тайно  да си дояждат, но при едно условие – никакво пазаруване за в къщи. Майка им да се оправя сама. Сама да си търси био плявата и мръвки без мазно. Наша Личка пак му намери лесното, най-нова диета – сироп някакъв. Пиеш и не дебелееш, чиста работа. Само дет не разбрах, преди или след ядене трябва да са взема, какво ли ми трябваше да питам де. Вместо ядене било....Пък като ми каза колко пари дала за него дигнах кръвно да ти кажа. Викам й, абе Личе, абе баба, с майка ти лятото петдесет бутилки сироп от бъзе направихме, не можа ли от него да пиеш. Припикават го мишките в мазата само, а ти си тръгнала грешни пари за боклуци да даваш. Разсърди ми се и на мене, обяви ме за неука. Тръшна ми вратата под носът даже, та са наложи и аз да вляза в мъжката коалиция. Носи ми нейния, я пържолки, я свински уши, готвя им кво да ги правя, пък и мекици пържа, обичат ги децата, като взема пенсията и сладоледче им купувам и тортичка даже.

Личка си пие сиропа в къщи и си говори с канарчето. Ама и то притеснено ми се вижда тия дни. Чух, че като спре сиропа, почвала зърнена диета някаква. Нищо чудно и на неговата храна да посегне, знае ли хайванчето....