Запатата патладжан - Людмил Попов

Щом с арменци ти живееш,

на арменски ще умееш,

да се караш, да се сърдиш,

щом хатъра ти прекършат.

 

Та така стана и с Дора,

на арменците във двора,

тя отрасна, проговори,

на арменски се отвори.

 

А на български я питат,

каки дето вечер скитат,

смях си правят със детето,

виж, кажи какво е – ето,

 

и показват патладжана,

кака Пепи, кака Стана,

– Патладжан е! – казва Дорчето,

правилно е отговòрчето, че

 

я питат в смях тъй още,

гъдела им да попощи,

– Дорче, я кажи на Стана:

– Заповядай, патладжана!

 

Радва се в играта Дора,

тя е малка, но във двора,

знаят, че е двуезична,

много сладка и комична.

 

И реши да отговори,

думичките да повтори,

па каза сред смях голям:

– Запатата патладжан!