АНА – МАРИЯ - Юлияна Донева

-  Име? – обърна се Цонка към съпругът си който се беше надвесил над телевизора с отвертка в ръка.

-  Анка.

- Какво?

- Казах Анка.

- Дрън-дрън! Че ти туй за име ли го имаш,бе?! Цяла нощ това ли можа да измислиш? Хората кръщават Агнес, Алис, Анжела...  Той - Анка! Простотии! Аз дъщеря Анка не може да имам, разбра ли?

-Можеш, можеш. Ако слушам гламавия ти акъл, и Азиска да сме го кръстили… Анка и толкоз!

-Анка, ама през трупа ми...   Айде де, той ще ми каже на мене. Че да не го раждаш ти бе, а? Не ти ли стига, че се съгласих да го кръстим на майка ти, ами сакън и буква да не му сменим сега.

-Млък! Казах и отрязах – Анка! И да ми дрънкаш и да не ми дрънкаш, все таз. Най- много да грабна сопата.

-Ами грабни я де, що  стоиш? То, аслъ, за друго като не те бива...

-Абе, ти ще я затвориш ли таз уста?

Георги грабна ядосано отверката,  с която се канеше да завинти една бурма в телевизора, но в този миг се чу:

-Цоне,  Цоне, ма ,  от кое време викам, да не сте оглушали, ма?... Майка ти иде. Резето нещо запънало и не може да си отвори жената.

-За какво приказвате ма, Цоне? – намеси се баба Мария, Цонкината майка, която вече изкачваше стълбите – да не е за името на бебето?

- За името... Да му се невидяло и името, и всичкото.

- Че що ма, Цоне? – позапря се баба Мара – Марийка да не е лошо?  Че аз цял живот като живея с туй име, кво ми е?

- Тъй, ама ние решихме на свекървата да го пишем, пък Георги...

- Какво-о?  Че Ачо на кой е кръстен, ма? Не е ли на свекър ти?  Сега и туй ли на тях!?  Че те нали са на едно и също име - Ангел и Анка.  Как тъй и двамата ще се теслемят за имена? Бреей, нахални хора, ей! ... Никаква Ана! И аз съм баба, кво си мислят те, ама-ха!

-Какво става тука, ма? – появи се баба Анка с панерче яйца в ръце. - А-а, сватя, ти ли си дошла?  Бе, чувам аз, спори се за нещо, ма като не мога да схвана...

-Спори се, – прекъсна я баба Мара, - няма място за спор тука.  Ачо е кръстен на вас, сега е наш ред.

-Кво, ред ли?  - Баба Ана сложи панерчето на масата и се изстъпи напред.- То, комай, ти не си наред , сватя. Че откога пък нас,  свекървите, взеха да не ни бръснат за нищо?  Ми то едно име като не ми турят.

- Име  са ви турили вече, ей го Ачо. Стига ви. И аз най-сетне съм баба. И аз искам да си чуя името… Чу ли, Цоне?  Мария, инак чудо ще стане, хубаво да знаете.

-Мария ли? –баба Анка спря да връзва и отвързва забрадката си и плесна нервно с длан по масата – Мария, ама на кукуво лято!... Слушай, Цоне, а  сте го кръстили Мария, а сте се измели от тука.  Аз под един покрив с човек, който не ме зачита, не мога живя, чу ли?

-Каквоо?! –заекна баба Мара и в очите й засвяткаха искри. – Ще я гониш, а? Цоне, събирай си партакешите и - у нас. Чу ли?  Веднага!  Ден повече не те оставям при таз скрипя.

- Шантави жени! – изфуча Георги и като тръшна поялника на масата, грабна шапката си от закачалката и излезе.

   Баба Ана, обърнала се към прозореца, се кръстеше бързо и мърмореше плачливо: „Крив свят, Божее,  лош свят!....  Отде ни се падна таквоз чудо!  То не са хора туй, ки!...

   Минути след това баба Мария,  потътрила внучето си за ръка,  крачеше забързано по улицата, а след нея, носейки тежката чанта, се клатушкаше бременната й дъщеря.

   Ден по късно Цонка влезе  в родилното.

-Не знам, - разправяла съседката им Живка, събрала по залез жените пред портата, - гледам Георги, върти, суче, все около родилното  обикаля. Преговори водят май, за името, ама какво ще решат, не знам. Пък бабите ги познавам. И двете. Нито едната ще отстъпи,  нито другата, слушайте мене.  Ще умрат,  ама  няма  да отстъпят.

   След седмица, като излезе да нахрани кокошките, Живка с изненада видя, че в съседния двор се ветреят пелени.  Спря като закована и се загледа натам. В този миг, вратата се отвори и се появи Цонка.

-Цоне , че ти върна ли се, ма? –провикна се тя. – Ха да ви е честита дъщеричката. Ами как я кръстихте,  а?  Коя баба ще черпи?

-И двете, – засмя се Цонка.

-Че как тъй и двете?

-Ами тъй на...  Ана-Мария я кръстихме.  Хубаво е, нали?

   Чу се гласчето на Ана-Мария. Гушнала мъничето до гърдите си, на прага се изправи баба Анка.

-Цоне, струва ми се, че е гладно горкичкото, ма.  Я гледай как си смуч ръчичката. Остави аз да събера дрехите, пък ти ела да го помъчиш пак.  Ще засуче то, де ще иде. На баба сладката, ой,ой,ой...

-Ей сега ида -  рече Цонка и се запъти към къщи.

Живка, застанала като истукана зад оградата, постоя, постоя, па кривна глава, позасмя се и си влезе.