ТАКИВА МИ ТИ РАБОТИ - Юлияна Донева

А бе, ако питаш мене, Керка не е крива. Крива е майка й, че не я е стягала навремето. Хайде Гиню деня и нощя с овцете, ами Жечка?

Къде беше Жечка, кога Керка хойкаше по цели нощи?... Сега реват, ами да реват, кой им е крив, тъй де.

Не беше изкарала и десети клас и хайде - Керка се омъжила. Е, омъжила се, хубаво, един напред, друг подир, все нявга ще се случи, ама като акъла й е в...  А, де!

    Отишла в селото на...какъв беше там...няма значение и тръгнала на къра. Ами какво иска тя, тъй лесно хората на бюро не те слагат, нямаш диплома - на къра! Та тръгнала тя със свекърва си, пък оная после се оплаквала на комшийките:  „Жените, викала, копаят, пък тя застанала на синора и пее. И не само че пее, ами се и кълчи, да им покажела какви танци били на мода. А браздата й стои.“

" Вие – викала - ще копаете и моята, пък аз ще ви пея, хем по-бързо да минава времето."

    Брала срамове свекърва й, брала, па един ден се решила да й рече. Перяла нещо в коритото на двора, пък Керка се въртяла край нея.

- Слушай – рекла - Керче, то тъй не мой, къзъм. Щом копаят хората, ще копаеш и ти. Инак ще вземат да ни одумват. Ще свикнеш, няма да ставаме за срам…

Че, като кипнала оназ ми ти Керка:

- Ти ли, рекла, ще ми даваш акъл, ма, таласъм такъв? Не копая ли, а? Или искаш да ми се повлекат червата по тревата, че тогаз да спра!...

-Ли-лю-у-у - рекла свекърва й, - ти му казваш като на човек, пък то...като въртоглаво!

-Кой въртоглав, ма? - рипнала тогаз Керка - аз ли? -  И като я халосала, оназ цамбурнала в коритото, цялата мокреш. И ръката си, казват, навехнала, щото ходила в гипс.

    Че като се върнал мъжът й, че като екнала една дандания у тях - чудо!

Ще се изтрепят, рекла комшийката им на наша Сия, голямо чудо беше.

И същия ден си тръгнала, ама вместо да си дойде на село, отишла в Стара Загора работа да търси. Сега как се е озовала на баните-  не мога ти каза, ама седнала там на една маса, кръчма ли, заведение ли било и си пиела лимонада. Тъй, ама дошъл един, седнал при нея и взели да си приказват. Пък той бил музикант там, свирел в заведението.

-Хубаво свирите - рекла Керка, - ама и една певица да имахте, глей тогаз какъв юруш ще е за тука.

-Мислим -  рекъл оня  - по въпроса. И туй ще стане.

-Ами аз - рекла Керка - знам да пея, що не ме прослушате?

И я взели.

   Разправя ми Бостанджи Йорги:

„Отивам, кай, на баните, излизам вечерта на разходка и кво да гледам - музиката гърми, а на сцената наша  Керка само по един чер комбинезон - лъскав такъв,  пее и се кълчи –„ Бонго ля, Бонго ча -ча -ча“...

   Брее, викам си, кога наша Керка стана и певица!

Та един сезон пяла, ама изглежда май да не са я харесали, щото на другото лято не била вече там. Отишла в Бургас и почнала като сервитьорка. Пък там нали чужденци, туй-онуй, запознала се с един и хахо-хихи, харесал я той. Ти я знаеш, весела инак, една дума да й кажеш и прихва. Та, харесал я, че е майтапчийка такваз  и й предложил да се оженят. Немец бил... Леле- мале, Керка ли няма да приеме, че тя туй чака.И отишли в Германия. Пък тука момичетата ще се изядат - завист, братче, завист!

    На другото лято, помня, една жега беше, ей тъй по пладне, вървя си аз по пътя и гледам: отсреща Керка с един, вървят и се хилят нещо, бутат се таквиз едни. А, викам, Керка си дошла от Германия, ама мъжът й уж беше мургав такъв, пък тоз май няма да е същият. Наближих, пък помня като ме запознаваше с мъжа си, каза ,че се казвал Ото. Не знам що, ама съм запомнил името му. Та срещаме се ние, а тя:

 -О , здравей , кай, бат Коста, накъде си тръгнал? Запознай се със съпруга ми, Гюнтер се казва.

   Пък то едно младо таквоз, сетне разбрах, че било деветнайсет годишно. Пък тя - на двайсет и шест, ама а де!

-Ма, Керче, викам, миналото лято сякаш друг беше, ма, този да не е нов?

-Нов, кай, бат Коста, нов новеничък. На оня му бих дузпата.

-Че как тъй, викам, ма, дип харно си беше момчето!

-Харно, кай, грънци, по-голям серсемин и от българин.

-Е, ти си знаеш, викам. -Ами разбира ли български или само на немски си говорите?

-Уча го, вика, за два месеца две думи е научил, ама то повече не му и трябва.

-Че кои са тези думи, питам я, а тя – „България“, кай,  да помни отде съм, пък другата – „бунак“.

-Кво?! Че туй – „бунак“ дума за думане ли е, ма, Керче, що точно нея?

-Ами като му кажа, кай, „бунак“, да знае, че съм ядосана -  и се смее.

   От тогаз не я бях виждал. Ама сега чух, че пак се била върнала, ама сама. А майка й чупела ръце и ревяла пред наша Сия. “Продава – викала - де що имаше  дрехи, обувки, де ги събирала там по контейнерите, всичко изпродаде на момичетата от махалата за лев, за два и пак за морето се стяга. Там е животът – викала. - Ако е за работа, и тука я има, ама вие като сте прости и не знаете как да живеете, юркайте тука, доде пукясате. Аз си вдигам чукалата и чао!“

    Такива ми ти работи…