НАЕМАТЕЛИ - Юлияна Донева

Продал  Кольо Узуна гарсониерата и купил магазин.

 Що ми е, вика, таз гарсониера, да стои заключена ли? И за кво я взех - да ме пита някой, ама като рече моята, дай с време да се оправяме, че да не си късаме главите сетне...

 Споменал й нашият, че може до есенес да се ожени, и тя веднага се хвана. Пък и аз, с целия си акъл, ще вземе, викам си,наистина да се ожени Зарко, а като я знам моята, ще се  хванат с булката му за гушите още на втория ден, ами я по-добре - далеч. Затуй я взехме, заради Зарко.  Ама кво стана -  незнам, разбутали се там нещо младите и работата не стана. Не казвам сега, че чуждото - лошо, пък нашето - стока, ама Кирчо монтьорчето  - знаеш го - нали е на нашия приятел, та споменал веднъж, че в оная бил кабахатя. Техни си работи, не се меся, ама както уж приказваше за женитба , по една сара гледам нещо взе да посърва нашият  и уж купихме гарсониера,  уж за сватба се гласяхме, един ден си взема дърмите и заби към София. Не ща, кай, тука вече ден повече не стоявам. Черен ми е този град,  намирам си работа, наемам си квартира и  - там.

    Ха- де!...  Замина той и ся кво? Само дет си хвърлихме парите,  че  я обзаведохме на всичкото отгоре.  Легла, маси, туй- онуй... Мойта  крои, ши пердета, покривки... И накрая ударихме ключа.

   Мина колко мина и нещеш ли, друга муха й влезе в главата.  Дай, кай, да я дадем под наем бе, Кольо. Да я поддържат,  пък и по някой лев ще пада. И като извади калема,че като почна да смята - за колко години по колко лева  сме щели да вземем от наем, като ги внесем в банката и като се олихвели с нам къв процент, колко от похарчените пари  сме щели да възстановим, ехее...  дрън-дрън ярина!   Ама нали колкото пъти съм я послушал, толкоз пъти съм грешил, та и този път. Съгласих се аз и  не мина  седмица, взе, че се натресе една,  кво да ти разправям. Да й счупиш кратуната на мойта, малко ще й е. Отде я намери таз парясница с две пазлами, според боя й!  Че и куче домъкнали – Наполеон.

 Кученце  - викала   -  имаме едно, да се развличат децата. Много ни е миличко, все с нас си го водим.  А то едно кучище,  бетер от вълк.  Като лавне, кръвта ти смразява.

     Та намъкнали там и кучето да лежи по креватите, а и те едни повлекани, да пази Бог. Печка нямали, та по цял ден държали включен  раховеца с отворена врата, та тъй да се топлят. И да вземат маскарите да я курдисат връз нощното шкафче, пък то нали полирано, цялата му дъска изгоряла. Зейнала една дупка, ръката си да пъхнеш. Ама ние туй не го знаехме, щото за три месеца не бяхме влизали ни веднъж. Отишла моята да търси наема, звъняла, хлопала - никой не отваря. Пък, вътре са, вика, щото като отивах, кухнята им светеше и музика се чуваше през вратата, ама като взех да звъня – спря. Крият се, значи, да не плащат.

      Мина месец още, мина втори, ни наем, ни нищо. Че и тока си не плащали, щото до нас дойде една бележка, така и така, за апартамента на еди- кой си адрес, тока за два месеца  неплатен, ако до еди- кога си не платите – глоба. Отиваме пак ний, звъним, чукаме – никой.

Тъй ли, викам , шаврантийо недна, глей сега как ще те подредя аз. Извиках на бай Митьо момчето – Янаки,  разказах му кое как,пък то таквоз едно укумуш, нали работи в бинго зала, хора всякакви е виждало, та тръгвай, кай, бат Кольо, ама като стигнем там, ще се скриеш, кай, да не те видят през шпионката, щото инак няма да отворят. Ще звъня аз, мене не ме познават. Веднъж, кай, да отворят, пък после лесно. Отиваме ний, звъни той и оназ отваря. Добър ден, добър ден. От енергото  съм, вика /ужким де/. Може ли да вляза за една справка?  Ми може, вика оназ,  а Янаки  надзърна зад стълбището и - влазяй, кай, бат Кольо.

     Като ме видя оная, изведнъж се сепна и понечи да затвори, ама Янаки – тап! – вклини крак между вратата и тя, като видя, че работата става дебела, отстъпи.

-Абе , вие наем плащате ли, като живеете тука? - почна той без много тинтири-минтири, ей тъй, пред мен.

-Ама ще платим, как няма – заусуква го оная, - само че тоз месец много удръжки, пък и дела водя със съпруга си... -А цигарата от устата си не вади. В стаята - димилник, кво да ти разправям.  Като влязохме, едва успя да изтика кучето на терасата, да не ни разкъса. Пердетата,  дето моята украсява с разни къдри-мъдри, туй-онуй, гледам, висят на парцали на половин метър от пода. Наполеон, каза, ги оръфал, куче нали е. Покривката на масата - дупка до дупка от цигари. От чист лен е - викаше моята, качествен материал, няма скъсване. Нека видят, че не сме някои посурковци.

Да видели… Гаче ли не квартиранти, ами сватове ще вкарваме вътре. Ама патка я вземах и патка ще си остане. Хеле като отворих спалнята пък, съвсем се каздисах.  Кво са правили, кво са стрували, да вземат да счупят дъските и леглото се разпарчетосало  дибидюс. Изтикали настрана таблетките, а пружината проснали направо на паркета.  Дюшека го няма никакъв. Метнали върху  пружината  ледекато, а   едната от дъщерите й  се излеврила  връз него и чете „Шок“.  Пепелникът до нея - пълен с угарки,  пепел, мръсотия... причерня ми, ти казвам.

    Връщам се пак в кухнята и чувам Янаки да вика:- Сега, ако не искате да ви спра тока, до една седмица се изнасяте, ясен ли съм? Инак ще си имате работа с мене. А тоз касетофон, /един касетофон  имаше на масата/  тоз касетофон го вземам, кай, и чак като си платите ток, вода, всичко, и ми представите бележка,  тогаз ще ви го върна. Оназ – ни гък.

То, комай, само туй беше тяхно, та взе той касетофона и излязохме. А те, то се знае, нищо не платиха. Изнизаха се като макарони през пръсти, а стаите оставиха тъй, все едно циклон е минал.

А, да, та  туй ни остана дамазлъка – касетофона.Че като почна едно чистене после, едно мазане, да я вкараме малко в ред,че да я продадем, опустяла му и гарсониерата и всичкото. Файда  никаква.

...Сега купихме тоз  гараж, отворихме фирма, хвърлихме сопайлян пари, пък ще видим докъде ще я докараме пак.