Как станах абстракционист - Елка Т. Василева

Който ме познава, знае, че не си падам по абстракции. Обичам да ми е точно. Столът да си е стол, масата – маса, дървото – дърво... Това не ми пречи в редки случаи да се захласна по някоя картина, която колкото повече гледам, толкова повече различни неща виждам в нея.

Онзи ден ненадейно установих, че и аз мога да нарисувам... ъ-ъ... дали „нарисувам” е точната дума... абе, картина. Както си разбълниквах едно шише с оцветител за  латекс, така и не разбрах, как се намери на земята. Само се чу едно мижаво „пльок”. Ами то, няма как да се счупи, не е стъклено. Да вземе обаче запушалката да изхвръкне и както хубавичко съм разбълникала съдържанието, то изригна като фонтан. Да, де, малко фонтанче... И онова ти ми ярко зелено взе, че  се разпростря в причудливи форми върху бежовото килимче.

Приплака ми се. Поне в началото. После се загледах и си рекох: Май от това ще стане една хубава абстракция! Сипах малко червен оцветител в един балон, надух го до някъде, вързах го и му бутнах карфицата баш над разпиляното  зеленило. Поомазах се и аз, ама... изкуството иска жертви. Не стана зле... поляна с макове... И  като ме осени едно вдъхновение! Същата процедура - с каквито бои имах.

Прострях килимчето на терасата да съхне. То стана една красота! Направо ми дожаля да го просна на пода – как така ще ми тъпчат художественото произведение  - и го заковах на стената. Гледам го и не  мога да реша: това моя творба ли е, или не е... Нали аз  я направих? Ама ако не се беше пльоснало шишето... 

Та така – колкото повече си гледам шаренията, толкова повече си я харесвам. Пък и ми става едно такова свежо... Не съм й измислила още име, та  може да спретна нещо като конкурсче сред  приятелите. Ракията от мен.

Техниката, дето си се измисли сама, ще пробвам със сигурност пак. Щото, знае ли човек... Може скритият ми талант да е излязъл от дрямката и на зрели години да ми отвори очите. Нали Гоген, и той...

Хайде, че се сетих да преровя и чекмеджето с покривките. Да видим дали някое старо винено петно няма да събуди абстрактното ми вдъхновение...