МАРЧЕТО ОТ ВТОРИЯ  ЕТАЖ - Юлияна Донева

Край прозореца ми честичко минава,

Марчето от втория   етаж.

Види ли ме, шумно поздравява,

спира и... ела я виж тогаз.

 

Бързам, казва, намам време Гиче,

вземам внучката от забавачка.

Спирам да те видя и ще тръгвам,

че ще плаче нашата хлапачка.

 

Но спре ли се веднъж, уви,  не тръгва

и ядове започвам да събирам.

Щото и клюкарства и послъгва,

та е по добре да се не спира.

 

Но почва тя: - Бе, знаеш ли, мазето,

пак до глезени е наводнено.

Мислех, чудих се, накрай си рекох:

 Туй е само работа на Нено.

 

Щото го видели в керханите,

да купува мас във тенекии.

Само той задръстил е тръбите,

с неговите свински мазнотии.

 

Че речете му накрай, ма, Гиче,

стига се е правил все на луд.

Страх го е, сакън да се не мине.

Ми да си направи малко труд.

 

 

  С пръчка ли, със нещо там да бръкне,

да отпуши тез тръби въджишки.

/Марчето погнусено потръпна/

Току виж, че плъпнали и мишки.

 

Чудя се и с тая  Йорданова -

сипала кезап във тоалетната!

Като нищо ще ни изпотрови.

 Ама, ней е туй, мечта заветна.

 

Лятос, нали с наш Благой се биха,

де си построил отпред гаража.

Харчиха пари, па се съдиха…

Бе, голяма злоба, да ти кажа.

 

И защо бе туй? Какво постигна?

Е, гаража, още си е тук.

/Тука Марчето ми понамигна/ -

Да ни прави, искаше, на пук.

 

Сетне продължи със настървение:

Чакай да ти кажа и за Тошко.

Кръвно вдигам веч от възмущение,

зарад таз раздрънканата трошка

 

Що пред входа точно я паркира?

Зад гаража, място колко щеш.

Как, кажи ми да не се нервирам?

Ядове тук, само да береш.

 

Внучетата де ще си играят?

Ако стане някой сакатлък,

сетне....Не можах да я изтрая:

„Стига! – рекох-  Хайде вече, млък!“

 

Мара млъкна, фръцна се и тръгна.

Че се докачи, бе вече ясно.

И ме стегна жабата ми гръдна,

и сърцето ми забумка бясно.

 

Ей така, на, нервите пили ми,

Марчето от вторият етаж.

А да я отпратя, нямам сили.

А се канех, не веднъж и дваж.