Питай ме, да ти кажа - Елка Т. Василева

Седи Пешо насреща ми, налага с лед удареното си око и си напряга мозъка с разнообразие от красноречиви фрази по адрес на градския транспорт.

– Не си прав, брат ми – успокоявам го аз. – Гледаш на нещата само от едната страна. Ако погледнеш и от другата – предимства колкото щеш. Питай ме, да ти кажа. Първо: къде, ако не в автобуса имаш идеалната възможност да се почувстваш част от цялото? Да влезеш в близък, че и съвсем близък контакт с други като тебе? Хич не завиждай на ония в колите с тъмни стъкла – те могат да си общуват само с катаджии, а дори това с тях рядко се случва. Горките, умират от самотност!.. Второ: получаваш си еротичните изживявания гарантирано! И в изобилие! Особено в пиков час! Нали онзи ден разправяше за мацката, която едва ли не ти се нанизала…Трето – в добавка към второто: като нищо можеш точно в автобуса да срещнеш любовта на живота си. Избор – голям. И хем ще си сигурен че е любов, а не сметка. Щото, знаеш, тия по сметките не се возят в автобуси… Четвърто: полезно е за здравето. Имаш ниско кръвно – още на спирката ще ти се качи със сигурност. Добави и контролите, ако си търсач на още адреналин. А правиш и тренировки на мускулите, та икономисваш от разните му там фитнеси… И на това ако кажеш, че е нищо… Има и пето: икономии, брат ми, икономии… Не си купуваш вестник, щото изчиташ всичко от стоящия до теб в пълна близост. Стоиш ли по-близо до шофьора – научаваш не само новините по радиото, ами и наизустяваш всичките песни на разните там Глории, Цветелини, Ивани… Хем си подобряваш и музикалната култура. Ако нададеш ухо – можеш да научиш и такива работи, дето ги няма в новините, и няма да ги има. Само да слушаш! Мога да ти изреждам и седмо, и осмо, и десето…

– А бе, ако не ми бяха чопнали Мерчо, дето още го плащам, щеше да ги разправяш тия за предимствата на шапката си! – продължава да се пени Пешо.

К`во да го правиш, не умее да мисли положително човекът. Само туй да вземеше предвид, че може да си пие ичкията по всяко време и да не трепери за крадци и вандали – стига. Ама дебела глава, не увира!