За Алонсо, Изаура и разни други работи - Лидия Абрашева

Алонсо Луков беше снажен, мургав българин, с мустачки като запетайки, които често засукваше, козя брадичка и между тях - недогорял фас за авторитет. Майка му го беше кръстила така, защото като малка беше ходила в Испания при едни роднини да я ошлайфат в занаята, че като се зажени да платят повече за нея.  

Като роди  наследника, три дни играха кючеци, изядоха прасето и магарето, накрая подкараха уличните котки и кучета. Зер, майката работила в Испания, значи има много пари.

За името малко се поскараха с мъжа ѝ, защото бащата искаше синът му да се казва Луко Луков, като дядо си, но майката отсече:

-          Няма пък. Алонсо ще се казва.

-          Ма къв Алонсо, ма. Кой е чувал таквоз име? 

-          Те, простите, може и да не са чували, ама аз съм ходила в Испания и знам, че има Алонсовци. 

Бащата, да не го помислят за прост, се съгласи. И без това вече никой не кръщаваше децата си Иван или Стефан, всички се казваха Джон или Стивън.

И така, Алонсо Луков стана на 17 и го ожениха. Когато беше на 4 родителите му се сватосаха с най-сръчната фамилия в селото - Гъзибарови. Казваха се така, защото бяха майстори в пребъркването на задни джобове. Дъщеря им вече беше станала на 14 и минаваше за стара мома. Бяха я кръстили Изаура, да подхожда на Алонсо.

Беше хубава, затова Алонсо я държеше вкъщи. Докато стане пълнолетна вече имаше три деца, че да не мисли за глупости, а Алонсо се грижеше за прехраната, но народът беше обеднял, трудно се намираше нещо за крадене и животът им не беше никак лесен.

 

Един ден Изаура си гледаше любимото женско предаване, когато чу да говорят, че утре е 8 март и всички жени ще празнуват, а мъжете ще си стоят вкъщи и ще гледат децата. 

  Много ѝ хареса тая идея. Веднага скочи и застърга тримесечната кал от прага на къщата, където Алонсо си изтриваше обувките, изми чиниите от последната седмица, обра паяжината, провиснала като дантелено перде на прозореца, окъпа чааветата и накрая се окъпа и тя.. Малко преди да се върне Алонсо от поредното запустяло село с няколко бабички, от които нямаше вече какво да се краде, Изаура приготви лук с пръжки и зачака любимия.

Алонсо него ден докопа една дамаджана стара ракия от последната къща на съседното село и доволен и весел почна да отваря вратата на къщата. Това беше сложна работа, защото, за да се отвори вратата, трябваше леко да се повдигне, ама не много, че да не изскочи от пантите и така със скрибуцане, което наподобяваше кючека, който свиреше някога баща му на цигулката си, да открехне достатъчно вратата, за да провре снажното си тяло вътре.

Като видя чистия праг и измитите чинии, Алонсо реши, че е сбъркал къщата и лекичко почна да затваря вратата, както правеше по чуждите къщи. Тя пак заскрибуца цигулков кючек, ама тоя път наобратно. Тогава Алонсо разбра, че това е неговата къща и учудено влезе в стаята.

-          Ко си са наконтила, ма? Чи и сапуна си хабила. Ти знайш ли, че и бабичките нямат пари за сапун, отде да ти взема нов сега?

-          Алонсо, слънце мое, чакам те така, както нощта чака първите лъчи на изгрева. - занарежда Изаура любимите си реплики от сериалите.

-          Ко ти става, ма? Да н ти е паднала тенджера връз главата, чи ми говориш тъй? 

-          Любими мой, ела да видиш какво съм ти наготвила.

-          Амчи тъй кажи - ухили се доволно Алонсо като видя пръжките. - Ох на батя вкусотийките - ухили се доволно и се нахвърли лакомо на манджата.

Като се наяде, Алонс избърса мустака си със замах, изчопли една пръжка, заседнала на мястото на два счупени зъба и намигна на Изаура.

-          Ела ся да видиш кво ща прая. Снощи гледах един филм по тиливизора, щи покажа как го праят немците.

Изаура издаде джуките си напред, както беше видяла в едно списание, довято от вятъра след силната буря преди месец, запърха с мигли и завъртя задник към леглото.

След половин час Алонсо доволно се протегна, плесна я за пореден път по задните части и попита:

-          Кажи сега какво искаш, щот аз не съм глупав, знам, че всичко туй беше щот искаш нещо.

  Изаура направи няколко чупки в кръста, погали го по увяхналото достойнство и замърка:

-          Лъвчо, ти знайш ли, че утре е женски празник?

-          Къв празник та прихвана, ма? Празник е га намеря богаташка къща и после цял месец ядем и пийм. Неска само една дамаджана съм домъкнал. Как ша празнувами?

-          Ми така казаха по тиливизора. Чи утре жените щели да празнуват, пък мъжете да гледат къщата и децата.

-          Хм, щом са казали по тиливизора, начи е тъй. - засука мустак замислено Алонсо.

  Изаура преметна крак върху неговия, космите им се оплетоха и тя лекичко изписка.

-          Още ли искаш, ма? - Алонсо беше приел писъка за милувка. - Ай, заспвай, чи утре нали ша празнуваш? 

-          Слънце мое, светлина на моя живот. Ако знаеш как те обичам. - занарежда пак Изаура.

 

8 март се оказа дъждовен и мрачен ден, но това не попречи на Изаура да се събуди в прекрасно настроение. Алонсо с треперещи пръсти и даде 50 лева и тя замина с братчедките в града да си купи тоалет. Издокара се по последна мода - от един китайски магазин си купи бял анцуг "Адидас", бели чорапки, в тон с анцуга и розови, лачени обувки на висок ток. Помота се с братчедките из града, успя да измъкне към 30 лева от разни задни джобове и доволна се прибра да се приготви за празника. 

 

Побутна вратата, която отново заскърца цигулковия кючек, спъна се на прага, защото беше обула новите обувки да ги разтъпче, залитна и падна по очи върху някакво кафяво пюре, миришещо на лук и пръжки. Изпсува наум, щото нали беше колтурна и не искаше да я мислят за простак, надигна се и огледа обстановката.

Алонсо беше преполовил дамаджаната и спеше на масата, прегърнал най-голямото дете, което му беше правило компания и лекичко похъркваше, правейки мехурчета в повръщаното на масата. Двете по- малки бяха будни и обикаляха къщата. По-голямото от двете имаше разстройство и понеже долнището му беше със скъсан ластик и се беше смъкнало, сега образуваше разни странни фигури по пода, подобни на кръговете, оставени от извънземни на земята. Най-малкото, което още пълзеше, изучаваше фигурите и от време на време ги опитваше, защото беше гладно.

Изаура замалко да се разплаче при тая гледка, но се сети, че на Алонсо тия номера не му минават, затова само въздъхна театрално и се зае да почисти, че като се събуди милото да не ѝ прави проблеми.

Надвечер нахрани децата с последните пръжки, сложи ги в леглата и предвидливо им даде да смучат по едно парцалче, напоено с ракия, че да не дразнят Алонсо. Той се беше събудил за кратко, почти беше привършил дамаджаната и сега отново спеше, захлюпил глава на масата. 

Изаура тихо облече белия анцуг, обу лачените обувки, напудри се и очерта големите си черни очи с въглен, така че заприличаха на черни дупки върху неестествено бялото ѝ лице, което силно контрастираше с мургавото ѝ деколте.

 

Когато пристигна в кръчмата на Джибрю Джибрев, вече почти всички жени от селото се бяха събрали там. Кръчмарят беше поканил и стриптизьори, но закле жените да не казват на мъжете си, че нямаше да ги пуснат втори път на кръчма. Като удариха по няколко неизвестни питиета, наливани от маркови бутилки уиски, по-смелите жени почнаха да се качват по масите и да въртят гюбеци, а другите се задоволяваха да късат салфетки и да ги хвърлят върху танцуващите.

Затрепка сърцето на Изаура, раменете ѝ сами почнаха да се кършат  и след малко столът ѝ отесня и тя  смело се качи на масата под аплодисментите на братчедките ѝ.

Ама си беше майсторка на кючека. Малко по малко другите танцьорки взеха да отпадат и тя остана сама на масата тъкмо, когато дойдоха стриптизьорите. Бяха 4 мускулести, млади момчета, наобиколиха я и се започнаха такива луди танци, че и най-срамежливите булки се разкършиха, качиха се отново върху масите, а неизвестната течност от марковите бутилки се разливаше по анцузите и блузките с големи деколтета.

 

Някъде към 3 след полунощ Изаура успя да се добере до вкъщи. Главата и тежеше, но беше щастлива - най-сетне малко бягство от мрачната къщурка и ревящите деца. Легна по диагонал на леглото, така, както си беше с анцуга и обувките, нямаше сили да ги събуе. Алонсо още спеше на масата и тя реши да го остави там. Сега не и беше до него.

Тъкмо сънуваше, че танцува с расовите мъжкари от кръчмата, само че тоя път беше облечена с къса поличка и в главата и забуча мощния рев на ранен бизон.

-          Изаурооо, Изауро, ма, ставай да праиш кюфтета, чи съм гладен.

  Изаура с мъка полуотвори едното си око и погледна жисиема на шкафа до леглото. Беше 5 сутринта.

-          Ко си са развикал, бе. Нали знайш, чи бях на женски празник.

-          Къв празник, ма, неска е 9 март. Аре ставай, чи тия дни дадоха пенсиите, да вървя, докат не са ги изхарчили старите.

Изаура отвори и другото си око, стана, олюлявайки се и извади тигана. Празникът беше свършил.