“Ромина и Жулиен: Добрият край оправя всичко” - Кристина Христова

Жулиен се събуди и се усмихна на първите слънчевите лъчи. Той беше голям романтик. След като завърши 9-ти клас, верен на любимия си Шекспиров цитат “Науката е слънце — ослепява тоз, който твърде дълго в нея гледа”, Жулиен напусна училище и се отдаде на алпинизъм. Не беше точно планинар. Поставяше топлоизолация и боядисваше блокове в Зона Б-5.

Жулиен обичаше работата си. Вършеше я със същия хъс, с който би превзел и връх Елбрус. От известно време обаче мечтаеше за един друг хълм. Беше си изгубил ума по чернокосата Ромина, която живееше на 8-мия етаж на т. нар. Китайска стена.

Всяка сутрин Жулиен се катереше по панелената фасада на блока. Увиснал на въжетата пред спалнята на красавицата, той оставяше на балкона по едно есенно листо. Беше чул, че „Есента е втора пролет, когато всяко листо е цвете“. Пък със скромната си заплата не можеше да си позволи да й оставя орхидеи. А и все дебнеше да мерне Ромина гола.

Една сутрин нашата героиня се беше навела да зареди пералнята с дрехи и някак успя да си тресне главата във вратичката й. Карабинерът на Жулиен рязко щракна и младежът скокна в стаята, за да помогне на дамата в беда. След като се увери, че Ромина няма комоцио, като за целта я опипа цялата, той я покани на вечеря.

Вечерта подранила и леко замаяна, Ромина чакаше Жулиен пред кокетното ресторантче. Беше се беше облякла много елегантно. Докато пушеше пред заведението, управителят на ресторанта излезе и й се развика: “Ейчш, я да ходиш да работиш другаде, площад Македония е по-нагоре”. Аха, да му отвърне, и кавалерът й пристигна. Ромина реши да остави разправиите за друг път. Вечерта протече добре и скоро двамата поеха към нейния апартамент.

Още с влизането страстите се разгорещиха. Жулиен тръгна да смъква полата на Ромина със зъби, но замря около 10 сантиметра под пъпа й.  

О, не! “Сините в атака”. Лозунгът на ПФК Левски го удари в челото от упор, а небесносините бикини сякаш му се присмиваха в очите. Ентусиазмът му увехна.

-          Обличай се! Не спя с врага. – изсъска Жулиен и лицето му придоби леден израз.

-          Ама, ама...

-          Няма ама – извика той, докато изчезваше през вратата.

Ромина чуваше как Жулиен пее “Сърца червени, сърца милиони” с цяло гърло по стълбището. Тя се тръшна на дивана и се разплака.

Жулиен също беше нещастен. Ако знаеха само аверите от сектор Г какви жертви правеше за тях... Двамата млади бяха от различни светове и общото им бъдеще бе обречено.

На следващия ден младият алпинист отвори профила си във фейсбук и откри 58 коментара. Под всяка негова снимка разгневеното момиче бе написало:

“Не искам аз други да обичам,

не искам аз чорбарската любов.

Сърцето си на Левски аз обричам,

и пазя го изпълнено с любов!”.

Той се разяри. Отговори й с цитат от “На говеждия стадион”. После бързо съжали, защото Ромина все пак беше дама. Погледна към тъжната купчинка с мъжки списания под леглото си и изведнъж се втурна към магазина за цветя.

Половин час по-късно Жулиен беше пред вратата на Ромина с орхидеи в ръка и яростно натискаше звънеца. Тя отвори и се хвърли право в обятията му.

Дръпнаха завесите, за да се скрият от любопитните съседски погледи и пиесата им започна. Докато се отдаваха на бурната си любов, Ромина пъшкаше “Кой ще вкара гола? На кого е ред?”, а Жулиен отговаряше с “Факлите горят, но в сектор Б”. А после смело рецитираше “Напред, армейци смело - да браним нашето велико дело!”, докато тя пееше “Е-е-е-о-е-о... Няма да се спрем! Е-е-е-о-е-о... Ще го отнесем!”.

Някъде към средата измъченият съсед отдясно започна да имитира на висок глас стоновете им, за да ги накара да се спрат, но на тях не им пукаше. Победа и пак победа, двамата пееха все за победа, защото любовта и инстинктът за размножаване надмогнаха футболните пристрастия. За два дни.