СЛУЧКИ С ВНУЧКИ – ЦОНКА ПЕТРОВА

                 1.

Коя година си родена?“,

попита ме Анита.

Признах, но казах: „Чуй  от мене -

за възраст не се пита!“

„Да, знам!“(Тя хитро се усмихна.)

„Това е нетактично!

Аз затова те  изчислих и

така ще питам всички.“

                  2.

Ще се учим на много неща.

Да започнем от днес. На вежливост!

Сложих новата шапка - с цветя -

и попитах: „Нали ми отива?!“

Чух това: „Ами тя…  Ами тя…

Ами тя е от теб по-красива!“

                      3.

Да спориш с дете не е лесно.

Предавам се: "Да, ти си права!“

Тя: "Бабо, сега ти си грешна!

Но нищо. Нали си признаваш!"

                   4.

"Разбрах го на края, доволна съм!",

сияе детенцето. "Всъщност:

родила ме мама във болница,

а щъркел донесъл ме вкъщи!"

                      5.

Рисува детето. През зимата – лято!

И целият влак ни похвали творбата.

"Как стоплихме всички! С изкуство!"

"Не всичките. Двама изпуснах!"