Страст и още нещо - Иван Трифонов

Тя седеше нервно на дивана и от време на време извръщаше поглед към безмълвната входна врата, виждаща се от всекидневната. Всяка пора на младото ѝ, стегнато тяло говореше за очакването на предстоящата среща. Облеклото ѝ, в цялата си оскъдност,  подчертаваше пищните ѝ форми. Русите къдрици се стелеха по раменете ѝ, като контрастираха изящно с кафеникавите очи на притежателката им.

Ключалката изшумя, което бе ясен сигнал, че дългоочакваният обект на желанието на чакащата ще влезе всеки момент през вратата. Русокосата богиня се надигна и прокара ръце по корема си сякаш, за да заглади облеклото си, каквото всъщност липсваше по тези ѝ части.

Вратата се отвори рязко с пронизителен, скърцащ звук на пантите, като от там само след миг се подаде лицето на чакания любим. Масивните му, омазани с моторно масло, ръце се подавах изпод потника му и накараха партньорката му да прехапе устни, щом ги зърна. Той я съзря и след като обърса с опакото на предмишницата си част от стичащата се по лицето му пот, изрече:

-К’во гледаш, ма пача? Не виждаш ли, че са убих от работа.

Думите му докоснаха много тънка жилка в съзнанието ѝ. Тя познаваше добре натурата му, както и всичките му слабости. Известно ѝ бе колко го развълнуваше работата по колата му и до какви диви страсти стигаха вечерите, след като бе прекарал в ремонт по нея.

-Ади, въри приготви нещо, не ма зяпай като изтукана.

Не бе нужно второ нареждане и момичето се насочи към кухнята. Стегнатите ѝ крака се придвижваха бавно и грациозно, като отразяваха светлината идваща от прозореца. Беше разгарът на лятото, така че дните бяха дълги и горещи, толкова горещи, че тялото на русокосата лъщеше от носещата се във въздуха влага.

-...карбураторът е почти заминал. Има и една дюза, дето ще ма разори...- дочуваше се мощният, твърд глас на мъжа от всекидневната.

Тя обожаваше, когато той разказваше историите за колата си, защото те показваха колко е грамотен технически и че не случайно бе избрала него от всички останали в техникума. Всичките тези термини и чужди думи, както и увереността, с която той ѝ споделяше сякаш тя разбираше, я караше да се чувства едно с него.

-Колко пъти да ти казвам без лук – показа се той из вратата. – Гледай, каква си гламава, ръцете ти ше миришат една седмица ся. Дай тука!

Мъжът се зае сам с приготвянето на салатата, докато младото момиче се наслаждаваше на плавните и концентрирани движения, с които режеше домата. Вътре в нея трепна струната на благодарността, че той е решил да помогне в домакинската работа. Можеше още сега да се хвърли отгоре му и да доразкъса този потник, да го сграбчи в луди ласки, както бе гледала днес дълго по телевизията. Внезапно той се извърна, като по лицето му бе изписана палитра от емоции.

            -Човек, направи са за малко на полезна и сипи поне от ракията, така както седиш безполезна, ще ти изхакам един.

            Не бе нужно да я моли повторно, защото тя се втурна към хладилника, от където извади шишето с кехлибарената течност. Ако досега не бе сигурна в обещанието за страсти тази вечер, то това вече бе в историята, тъй като знаеше добре как действа този елексир на Манол. Той привършваше с работата, като се бе съблякал гол до кръста, за по-голямо удобство. От двете страни на гърба му имаше по една татуировка на Дева Мария и на певицата Ивана, които изглеждаха подозрително идентично. За партньорката му това не бе от никакво значение, тъй като тя го бе накарала да направи едната от тях, за да демонстрира любовта си.

Двамата подредиха масата, пуснаха от по-добрата музика, както обичаха да я наричат и се заеха със салатата. Доволен, Манол най-сетне се отпусна назад в дивана, като шляпна с усмивка бедрото на русокосото създание до себе си.

-Е, кво ше кажеш, бебче – изрече той примлясквайки.

-Ми, ко да кажа? – отвърна тя, прокарвайки пръсти през намаслената му, черна коса. Какво би желала повече една жена?