Телепатия - Илия Трифонов

-Стига стоя на течение, ще настинеш – майката каза обичайната си реплика.

Ще имаш същите бъбречни проблеми като моите – си каза на ум Данаил и след малко майка му изрече дума по дума същото изречение.

Помниш какво стана с Петърчо, нали?

-Помниш какво стана с Петърчо, нали? – отново попадение.

Данаил си помисли, че следващата реплика на майка му или ще е свързана с баща му, или ще накърни собствените му качества.

-Същия си мързеливец като баща си! – чу се отново около него.

Двойно попадение, помисли си синът. Той още се излежаваше в кревата и се мъчеше да надигне клепачи, но тежестта им бе непосилна. За сметка на това събра достатъчно енергия, за да извърти тялото си на другата страна и да се завие през глава.

-Ще си проспиш живота – чу се отново познатият глас. Беше пропуснал тази реплика, за което се упрекна на ум.

Данаил се изправи, не можеше да изтърпи още една от познатите му забележки. Оправи набързо леглото си и наметна първите му попаднали под ръка дънки. Майката беше напуснала стаята и шумът от метлата се чуваше нейде из коридора. Време беше за работа и той реши да закуси набързо, импровизиран сандвич без масло и без салам.

-Всичкото ли си изпил? – въпросът не беше насочен към Данаил и той си отдъхна. Знаеше, че баща му е обсега на гнева свързан с алкохола.

Хрантутник.

-Пияница и хрантутник – потвърди майката.

Време беше да си събира крушите, тъй като знаеше, че скандалите на тема алкохол са най-сериозни в къщата, а никое утро не бива да започне с подобно главоболие. Данаил отвори вратата, направи няколко крачки и внезапно студена тръпка прониза тялото му. По дяволите, самоупрекна се той, като само след секунда зад гърба му се чу:

-Няма ли да кажеш довиждане! На това ли те научиха в тоя университет...

Тирадата щеше да продължи, но тя бе позната до болка на слушащия, затова той реши да пропусне антракта и да се отдаде на сладките часове на труд, където поне имаше какво да го изненада.