Новите думи - Илия Точев

   Мухата кръжеше из залата и отчаяно търсеше отворен прозорец, за да избяга.

   Когато един задрямващ езиковед се стресна и отвори очи, той се загледа в нея.

   „Една муха се бие по стъклото на разделния прозорец.“ - сети се той, преди пак да се унесе.

   Ако мухата беше чела това-онова, тя пък щеше да си помисли: „Аз съм заключеник в мрачен затвор.“ Защото сега волю-неволю присъстваше на събранието на езиковедите. Протестното й бръмчене се сливаше с монотонния глас на професора:

   -И така, колеги, знаете, че ние тук сме се събрали във връзка с една пределно отговорна и належаща задача. Темата на днешното обсъждане ще бъде: как трябва да се нарича от гледна точка на нашата съвременност лице, чието професионално задължение се състои в  производството или биенето на тъпан.

   Езиковедът се размърда, защото мухата кацна на носа му, и той счете за нужно да я изпъди.

   -Тъпанар! - извика той спонтанно.

   Учудените погледи, отправени към него, го накараха да добави:

   -Имах предвид, че така трябва да се нарича... онзи де, който бие тъпана.

   Ученият се посъвзе малко и продължи:

   -Ето, от изходната дума с наставка за деятелни съществителни получаваме тъкмо...тъпанар.

   Из залата се понесе неодобрително шушукане.

   -Ще се съгласите, колега – намеси се професорът, – че този термин се отличава с известна двузначност, а освен това крие в себе си донякъде оскърбително съдържание. Ще ви помоля да се отнесете с повече задълбоченост към въпроса. Това понятие е все пак част от нашата самобитност и народностно своеобразие. Други предложения?

   -Тъпанджия! - долетя далечен и безплътен глас някъде от дъното на залата.

   Тук професорът едва сподави възмущението си.

   -А нима, колега, Вашият езиков усет може да търпи една такава наставка, която лъха на маанета и обвързва нашата култура със света на анадолската изостаналост? Пак ли ще се ориентираме към ориенталското?

   Когато смехът, предизвикан от играта на думи на председателя, стихна, думата взе един млад и напорист учен.

   -От Вашето изказване, господин професоре, разбирам, че Вие принципно не сте против чуждите думи, а само тогава, когато те са своеобразна пречка по пътя ни към културното приобщаване с напредналите държави.

   След като получи негласно потвърждение, младият напорист учен продължи:

   -Ето защо смятам, че препоръката ми ще представлява интерес за аудиторията, още повече, че аз предлагам разграничение на езиково равнище между онзи, който произвежда въпросния музикален инструмент, и другия, който свири на него. Струва ми се, уместно ще бъде първия да наречем „тъпан-мейкър“, а втория - „тъпан-плеър“. Така и езикът ни ще стане по-достъпен за чужденците, и ние ще се приближим в културно отношение към запада. Забележете освен това как тези термини съчетават специфичния национален колорит и изискванията, които съвремието поставя пред езика...

   Очите на професора светеха, но това смътно се познаваше през очилата му, замъглени от вълнение.

   -Похвално, колега! Сега остава само да решим дали да пишем новите думи с тире или без.