Дискусия - Илия Точев

   Гочо Кибрита се загледа мрачно в дъното на празната си ракиена чаша.

-Не си прав, даскале. Когото искаш питай, никой не е и чувал какво е бивол. Откъде си я измислил и ти тази учена дума, дявол знае. Кажи го човешки – мънка – и толкова.

-Гочо, Гочо, така си приказваш и ти. Я виж твоята мънка има ли я в граматиките и речниците!

-Стига ми, че я има на двора.

   От всеобщия смях стана ясно, че спорът е приключен.

   Даскалът обаче не се предаваше. Замахна с ръка, изгълта още една ракия и разпалено продължи:

-Нека ви се смеят, цървуланковци такива, като отидете в града! То дори в друго село да идете, пак няма да ви разберат! Нека! Безкнижни твари! Прости им, Господи, те не знаят какво правят!

   Попът поглади без нужда щръкналата си брадица:

-Даскале, не намесвай Господа в тия работи. Гледай си ти науката.

-Аз хубаво си я гледам, ама какво ти разбира свиня от кладенчова вода! Неграмотници! - изфуча даскалът и обърна към кръчмаря кървясали очи. - Тежко, тежко! Вино дайте!

-Ти, даскале, с извинение, хубаво се накваси, не ти се полага повече.

   От тези думи даскалът окончателно побесня, изгледа всички с безумен поглед и преди да излезе от кръчмата, изрева нечовешки:

-Вий сте идиоти!

   Смехът още не беше затихнал, когато в кръчмата влезе непознат селянин. По прашните му дрехи се познаваше, че идва от път. Той се приближи до тезгяха, взе в ръка подадената му чаша и заприказва тихо с кръчмаря. При глъчката, която изпълваше всяко ъгълче на кръчмата, никой не обърна внимание на тяхното тихо жужене. По някое време човекът се засмя толкова неочаквано, че отвсякъде се обърнаха да видят на какво се смее.

   Селянинът изтри сълзите от очите си и преди да се затресе пак от гърлест смях, успя да каже:

-Ех, че сте и вие учени глави! Голям акъл сте раздали на вашия даскал! Мънка! Не сте ли чували вие, че правилно се казва мунка!

   Той се смееше с присвити очи, иначе щеше да види враждебните погледи, които отправяха към него от всички страни посетителите на кръчмата.

   От този невъздържан смях Гочо Кибрита пламна и какъвто си беше бабаит, хвана за дрехата присмехулника и му изръмжа насреща:

-Веднага да се махаш, чу ли! Ще ти дам аз на тебе една мунка! Марш!

   И го изхвърли навън пред вратата на кръчмата.