Вера и самообладание – Цонка Петрова

             Нема песимис, нема оптимис: секи у нещо си верва!

Я най-напред вервах, че ше съ науча да готва. Ама кви съ тиа фокусти, бе? Сложа тестото у тавъта, а то съ надига, надига, та я напълни; после падне, та го никакво нема и останат само съдове за миенье. Еми чукнах съ у главъта – сетих съ, демек: таа работа не е за мене.

Я и на Еван си му рекох: "Ич да съ не надаш като куче за кривак, с манджи да тъ рана!" А он ми вика: "Пиле! Ти си неуправна в кухнята, ама си управна у спалнята. Ше тъ зимам! Па отглади нема да умрем!"

Зееме съ ние, фана съ он на един стол: реже лука и бели картофете, ама  носи яденье! Ранеше ни – като попски деца на задушница – и мене, и свиньете, и кучето на комшиите.

Гледаше си мъ Еван като писано еце, нищо мъ не караше да праа. Ама майка ми мъ не  остаа на мира! На леп мъ еде! „Ше ти гледам я чудото накраа, ше ми ревнеш ти неко ден! Една вода не можеш да увариш!” И сака че мъ прокле!

Я немаше и вода да вара, ама нали спират жешката секо лето за по един месец? Турнах големата тенджера на кутлоня – да съ грее. И отидох у комшиите, и доде съ наприказвааме, водата изврела, тенджеръта пуши, а Еван видел дим от некъде си и рекъл: „Тва у назе!!!” И си фана пъкя, та си отиде.

Ма секо зло за добро. Дигна ми леба на горната лавица! Що не мина и ден до пладне и Насо почна да прескача у дома, да ми праи некои мъжки работи. Едно по едно, та сичките накраа. Заобича ма и тва си е! А он бая по-млад от Еван. И по-убав, и по-мераклия! Комшиите под назе много го аресаа коги им сменува сичко. Що нали спират и студената вода, а я не затварам крановете къ требва. Ама я нищо не праа като ората, нема кво да съ лъжем.

Душица беше моа Насо, мъ се поболе! Сън го не фаща и се тича на чешмъта. И един ден майкя му доде та си го прибра, с багажеца. Да го води по докторе, лек да дират.

Абе какви съ тиа мъже, бе? Да са плашат от огън и от вода?!

Сиги барем знам къкъв човек ми требва. Пожарникарин за по-сигурно, що они съ самообладават при секакви обстоятелства.

Е, с такъв мъж можем да уварим водъта. Я тва го вервам!

Ами секи у нещо си верва.