Критика на животинското царство - Радослав Филипов

За писателя Светльо Тъмничков огнената горещина в края на юли се оказа може би достатъчно основателна причина, за да публикува във Фейсбук остър протест срещу представители на фауната, даващи съвсем лош пример на двойниците си в човешкото общество.

– Чаровни дами! Преуспяващи господа! Докога ще търпим животните така да се подиграват с нас?! – питаше възмутен. И ги сочеше без пощада:

Бикът в зоологическата градина гледал прекалено бащински, с излишък от сексуална енергия – като як работодател, предлагащ бонуси при назначение на млади сервитьорки.

Кърлеж мечтаел да стане банкер – да раздава кредити на граждани и да им бъде в помощ, докато са живи…

Братовчед му пък – също кърлежче, искало да вземе дейно участие около лекуването на лаймска болест и марсилска треска.

Лъвът не искал повече да бъде цар на животните! Омръзнало му да царува над повече от седем милиона видове по цялата Земя! Поданиците му били примитивни и не му давали нищо, ако не си вземел сам.

Затова бил готов да трампи корона срещу шапка-идиотка на обикновен гражданин, но финансово обезпечен...

Мута пловка гледала с невинни очички на депутат, дал обет за мълчание до края на мандата.

Двете гърбици на камилата показвали какво може да стане при бягство от отговорност...

Някаква много мила, и много приятна змия, се увила на гривни около ръката на жертвата си и съскала ласкателства в лицето й, преди да я цунка с кухите си отровни зъби…

Бялата мечка дремела като студент на лекции…

Някакъв папагал пък се надувал до разтреперване, като същински професор, четящ лекции по цялата страна...

Вълкът – оня същият, с дебелото вратле, дето уж не си мени нрава никога, вече искал да стане домашен любимец. Писнало му все той да е вълк, а другите – добри кучета!

Горила – обрасла в косми и с безочие зад черни очила, предлагала сигурност и събиране на дългове, при спазване на всички закончета...

От дърветата отгоре гълъби и друга птича сган в изопачен вид давали представа за наторяването от самолет.

Затова писателят Тъмничков накрая отново питаше:

„Докога, приятели и неприятели? Докога ще търпим! Обръщам се към всички вас, както следва:

Клиенти, пациенти, статистически единици, здравно осигурени или неосигурени!

Данъкоплатци, гласоподаватели, свидетели, зрители и телефонни абонати!

Облечени в тоги, униформени или нудисти! Касиери, сервитьори! Кредитополучатели! Наркомани! Водачи на МПС, колоездачи и пешеходци!

Питам ви за последен път: Докога ще търпим животните така мръсно да се подиграват с нас?!!

Ех, наистина, докога?"