СЪН - Владимир ГЕОРГИЕВ

Служебният премиер се събуди.

Не беше спал повече от четиридесет и осем часа. И ето сега – ни в клин, ни в ръкав – заспа по време на преговорите за присъединяването на САЩ към Него. Умората се беше загнездила в левия му джоб и пречеше на далака да произвежда мисли.

Служебният премиер бе герой.

Навремето той бе човекът, излязъл в открития Космос без скафандър и само с един нож, за да изреже няколко звезди от небето за любимата си. Когато превземаше щат след щат, той го правеше повече с липса на талант и по-малко с други липси. Победите му бяха служебни. Всъщност Северна Америка падна последна в нозете му. Останалите земи бяха стъпкани и потопени, защото не си струваше да съществуват над вода.

Беше време да каже последната си дума за последната суша, останала на сухо.

Всички усетиха събуждането му. В залата настана тишина. Колегата му – президентът на Съединените американски щати, с уплаха, изписана на веждите, чакаше думите му. Бе готов да подпише незабавно договора за анексирането, но просто се надяваше да получи рушвет. Надеждата умира последна, каза си той с надеждата да я надживее.

Останалите в залата също мълчаха. Мълчеше убедително служебният президент, който се надяваше опиянението от успеха на служебния премиер да му помогне да подлее вода на служебния председател на Народното събрание и така той да съвместява и двете длъжности. Защо не – нали и целият парламент беше назначен служебно от служебния премиер, значи всичко е възможно. С това бяха ментално съгласни и служебният главен прокурор, и служебният шеф на войната, и служебният председател на съда. Всички знаеха, че щом и държавният глава е служебен, значи държавата – това е служебният премиер и нищо друго освен Него.

Служебният премиер четеше мислите на всички. Но не упря да прочете своите и затова не каза нищо. Той можеше да назначи и друг народ в тази държава, ако този не мислеше правилно.

Не беше спал четиридесет и осем часа.

Светът на сушата може да почака. Служебният народ – също. Облегна се на бюрото и демократично продължи съня си.