ВИНЦЕТО ПОСЛЕДНО  - Тодор Билчев

В   И   Н   Ц   Е   Т   О           П   О   С   Л   Е   Д   Н   О  

 

 

Винце точи се на струйка,

Ламби гледа като пуйка.

И се чуди, и се мае –

да не пие как да трае.

 

Винце алено, червено.

Винце розово, пембено.

То кръвта му ще загрее.

И сърце му ще запее.

 

Уха, еха, дай стакана!

Дай да пием до зарана!

Да забравим всички черни

мъки и слова неверни

 

на душите отчуждени,

що са в кръчмите днес сврени.

Дай да пием, да забравим.

Злото тука да оставим.

 

А кога изгрей луната,

със бутилка във ръката

да излезнем сред селото

и затропаме хорото.

 

Уха, еха, до зарана!

Стана тя, каквато стана!

Че в страната ни обрана –

само винцето остана…