Рисковете на професията - Калин Баев

Като типичен млад човек от 21-ви век, Тони обичал запознанствата по интернет. Понякога просто убивал време, понякога се впускал в по-сериозни авантюри, но досега не бил попаднал на Жената. 

От известно време си пишел с Катя. Общуването вървяло леко и приятно, но имало нещо, което не можело да не направи впечатление на Тони. В профила на Катя имало само две нейни снимки, които, на всичко отгоре, не били в цял ръст. Тони обаче не искал да си разваля ореола на ''различен от типичните мъже, за които важен е единствено външния вид'', затова и се стремял да не повдига въпроса пред нея. Само един път, уж случайно, бил вметнал:

-Еее, много си потайна, защо не си качваш снимки?

-Не искам да се разкривам прекалено, всякакви психопати има вече. - отговорила Катя.

Тони не отворил темата повече, защото и без друго за него това било най-вече развлечение, в което не влагал кой знае какво.

Писали си още известно време двамата и си уговорили среща. Разбрали се за 14.00 часа пред общината. Тони обаче си имал предварително изготвен план, в случай, че Катето не му допадне. Отишъл 15 минути по-рано и се настанил в кафе, което било в близост до мястото на срещата. Дегизиран с шапка и слънчеви очила, бургаският Ромео ''четял'' вестник с едното око, а с другото се озъртал на всички посоки, за да види своята виртуална страст. Станало 14.00 и към сградата на общината се отправило едно възпълничко момиче, което в съчетание с ниския си ръст, меко казано, не попадало в представите на Тони за привлекателна жена, Е, да, в лице била симпатяга, но определено нямала нищо общо със снимките от Фейсбук, от което интернет свалячът заключил, че те са правени преди поне пет-шест години.

- ''Съжалявам, че те разкарвах, скъпа, но не съм чак толкова духовно извисен, за да пренебрегна вънщните недостатъци. Млад човек съм все пак! '' - казал си той наум и погледнал към последната страница на вестника, питайки се защо момичето от нея не се е оказало Катя. След това си доизпил кафето и напуснал заведението, оставяйки наивното момиче да го чака с видимо вълнение.

Тъкмо се прибрал и се преоблякъл, когато джиесем-а му иззвънял. Бил по-малкият му с година брат, с когото толкова си приличали, че хората ги мислели за близнаци.

-Какво става, брат ми? - попитал Тони.

-Няма да повярваш какво ми се случи, брат! - гласът отсреща бил задъхан и разтреперан. - Прибирам се аз преди малко и тъкмо минавам през общината, когато чувам мощен глас: ''Не е хубаво да караш жена да те чака на първа среща! '', Докато се осъзная, вече бях заобграден, бях като в капан ти казвам... Добре, че се разбрахме, че нямах никакъв шанс с мойте 70 кила. Ей, тц-тц, на косъм бях...

-Ха-ха-ха, рисковете на професията, брат ми, така сме красивите хора! - като един инстински брат за пример, се опитал да го успокои Тони, докато включвал лаптопа с цел намиране на някое по-хубаво Кате.