САНТАСЕТО - Десислав Начков

Сантасето, сантасето,

ти за мен си всичко свето!-

тъй мълвеше бате Дани,

сам на себе си по-лани.

Бе научил с правилата

някои хватки на играта,

и играл бе с трима души,

ейтъй, просто да разтуши.

На лаикът туй му стига ,

за да не е шушумига,

та когато се налага

просто да не се излага...

Но на Дани във главата

влязла бе муха чудата:

от кварталните кибици

да изкарва куп парици.

Вместо  да  се разпилява

майсторлъка му за слава,

тъй и тъй ще губи време

може пък пари да вземе.

А така и кака Анка -

благоверната стопанка,

няма толкоз да нервира

като нощем се прибира.

 

Сантасето, сантасето

ще ми пълни портмонето!-

пееше си бате Дани,

ала беше туй по-лани !?

Само за половин година

ентусиазмът му премина ;

вместо богаташ да стане,

разори се бате Дани.

Все подбираше играчи-

ловки, хитри, не зяпачи ;

гдето картите следяха

и изкусно ги редяха.

Смееше му се комшията,

че затънал бе до шията,

и жена му го гълчеше

щом се в къщи прибереше...

Издържа известно време,

уж изобщо не му дреме,

но когато и колата

му отнеха при играта,

нашият  шампион се сепна

и в главата му просветна...

Взе чевръсто мегафона

и излезе на балкона,

гдето тъст му – дядо Васко,

готвеше се да приглася ;

Двамата пишман играчи,

развенчани познавачи

зареваха с всички сили,

като няколко годзили:

 

Сантасето, сантасето,

пусто да си и проклето!...