Генерална репетиция - Велислава Райдовска

-       Любе, май спечелихме апартамент! – възкликът на баба едва не спука тъпанчето ми. Таман бях заровила глава в едни особено важни документи, когато телефонът ми извъня.

-          Как май? Спечелихме ли или не? – машинално питам аз.

-          Ами, нали, три еднакви къщички трябва да има?

-          Мисля, че трябва да са три еднакви символа – напрегнах паметта си аз.

-          Ами тук има три къщички...

Беше мой ред да възкликна:

-       Бабо, това е чудесно! Сега оставяш настрани билета, да не го повредиш нещо. Като се прибера ще го проверим заедно.

-       Как може баш днес никой да не си е в къщи – промърмори баба. – Как да изтрая до довечера?

-         Намери си някое приятно занимание! Тя, печалбата, няма да ни избяга. Айде, чао, че шефът ме търси по вътрешния телефон. – То си беше вярно, ама как се работи при такава новина.

Цял ден уж работя, а мислите ми летят. Ето на, Ахилчо ще си има свой дом. В кой ли квартал ще е? Дано е по-близо до нас, че иначе гладно ще си остане детето. Дручко си е мама да е наблизо и да готви. Пък и след време като се задоми със снахата хем ще са си отделно, хем не чак толкова. И ще сме си мили и драги... Пък дотогава може и под наем да го пуснем. Боже, и аз като реститутка да се почуствам! И ще обиколим с Миле светът. То не че не сме виждали свят, ама светът нас не виждал... Да, такива едни мисли ми се въртяха из главата. Като се прибрахме с Миле, обсъдихме ситуацията. Оказа се, че сме на противоположни мнения. Той искаше парите да ги вземем кеш. Ами Красавицата трябвало да тунингова. Красавицата е личният ни автомоби и, много моля, ама аз съм по-важна. Ако ще се тунингова някой, то ще съм аз.

Противно на очакванията ни баба я нямаше. Беше скрила билета някъде, така че ние продължихме да излагаме тезите си и да ги защитаваме оживено. Тъкмо наближавахме онази фаза на неградивен диалог и баба цъфна.

-          Бабо, къде ходиш? – възкликнах аз.

-          Че то ако не си личи, язък ми за парите дето потроших. – намигна баба.

Ами да – уж баба, а не е тя. Модна прическа, сменен цвят. Боже, това грим ли е? И торби от маркови магазини.

-          Бабо, ти защо така? И откъде пари?

-       Че как защо? По телевизията ще ме дават. Визия ми трябва. Ти някоя звезда запусната да си я видяла? А пари взех от онези за черни дни.

-         Къде е билетът, бабо? Дай го. Имаме проблем... – изложих накратко двете тези аз.

Оказа че баба си има нейна. Така че вместо да разреши спора ни, тя наля още масло. Отново се приближавахме към фазата на неградивен разговор, когато детето възкликна:

-          Че то този билет  може и да не печели апартамент. Баба не го е изтрила.

И вярно, трите къщички си бяха с оригиналното покритие на билета. Ахил ги изтри и вместо мечтания дом се показа печалба от 2 лева.

-  Е, олекна ми – въздъхна Миле. – То хич не било лесно пари да имаш.

-  Пък аз бях реститутка поне за малко! – примирено казах аз.

-  2 лева, 2 лева! – възкликна баба.  -  Кой ти ги дава? Утре с тях ще тегля нов билет! Може пък той да спечели. Днес да е, така да се каже, генералната репетиция! И добре, че е така! Вие оеднаквете желанията си, че може ли тъй! А сега отивам на ресторант с Верка. Може да не поливаме апартамент, но срамота е всичкото ми кипрене да отиде на вятъра...