Грях - Иван Георгиев

Вечерта минаваше чудесно – всички се смееха, говореха си, танцуваха. Бяха добри познати, за това се и забавляваха добре. Напук на това, че Мариета бе влюбена до безкрайност, тя не пропускаше възможността да пофлиртува със всяко едно момче, като същевременно наблюдаваше дали Светльо я гледа. Всичко вървеше добре. Когато гостите започнаха да се разотиват, тя прецени ситуацията и остана последна. Тримата си поговориха още малко и тя реши да тръгва.

     Късно е, и тъмно. Ами то вие със Светльо сте в една посока. Ето, той ще си те изпрати – каза Галя.

  А, да – рязко отсече Мариета. Ще повървим двамата до големия завой, а после всеки в посоката си.

  Не, не. Ще те изпрати! – настоя отново Галя.

  Да – потвърди той. Няма проблем.

   И след уговорките, най- накрая сърцето на Мариета се изпълни с възторг. Най- после сама с него. След толкова бленувани срещи, най- накрая ще бъдат сами и любовното чудо може да се случи.

     И да не се отбиете някъдее! – шеговито подхвърли Галя и сякаш тези думи останаха в тишината на ехото, да бъдат глухо разнесени от хладната вечер, която щеше да бъде свидетел на един грях.

   Двамата тръгнаха в тъмнината на неясно осветената улица.

  Много добре си изкарахме, хареса ми. А на теб? – попита тя, чудейки се от къде да захване разговор.

  Да – отвърна той.

     Милата ми Галя, днес помъдрява. А аз съм си все такава луда глава. Не се кротнах. То след такава връзка с Йордан и агнетата стават вълци. Колко съм търпяла. Какво съм видяла, само аз си знам. Но така му се пада сега – нека ме гледа колко съм щастлива и да се пука от яд. С неговите камъни по неговата глада. Превърнах най- големият му страх в реалност.

     Ммм... – леко поде Светльо.

  Ох, кажи нещо, мълчалив си?

  Какво да кажа – леко ми е замъглено от алкохола.

  И на мен. Доста си позволих...

  Е, някой път човек се отпуска, знаеш.

  Смятам да се отпусна докрай! – каза Мариета и му хвърли искрящ поглед.

     Как така докрай?

  Така... докрай... Искам те!

Той втренчено погледна към нея:

  Моля?

  Искам те – повтори тя и протегна едната си ръка към излъчващото топлина мъжко тяло.

Нещата се случиха бързо и двамата едва усетиха кога утрото започна да настъпва. Разделиха се в различни посоки, без да си кажат „Довиждане”, неми, започнаха да крачат към домовете си, където може би щяха да мислят за случилото се...

   В късните часове на утрото Мариета и Галя се видяха. Мариета беше странна, мълчалива. Галя отново приятелски я питаше какво ? е, а тя със същото си ледено, непроменливо изражение на лицето казваше, че всичко е наред, че сигурно е прекалила с пиенето, и умело успяваше да се прикрива, все едно нищо не се бе случило. А Галя дори не разбра, че най- добрата ? приятелка я бе предала. Случилото се снощи остана в миналото. Сега тя бе напълно спокойна, че е успяла да изпълни плана си. Той най- накрая бе неин. От тук насетне просто трябваше да чака, за да го види и да прецени какво щеше за се случи занапред...