Любов - Иван Георгиев

На следващия ден, както обикновено отново застана там и зачака, свел глава. Дамата отново се появи и пусна банкнота. И така – път, два, три... Той се промени, доби самочувствие (откъде ли). Веднъж тя го заговори, но разбира се, леко отдръпната.

 

– Как сте? – попита тя, но той мълчеше.

 

– Как сте? Да не сте глух?

 

– Не! – отвърна той. – Не съм!

 

– Младеж, а невъзпитан! Как ти е името? Защо си тук?

 

– Светлин. – каза той. – Не виждате ли, прося...

 

–Аз съм Любов. Приятно ми е, Светлине!

 

Двамата поговориха накратко, той с половин уста разказа историята си,а после всеки по пътя си. Така започна тяхната кратка история. Тя му даваше пари, плащаше хотелът, в който бе отседнал, купуваше скъпите подаръци. Любов беше жена на един от най – добрите адвокати в страната, за това нищо не й липсваше – е, може би само любов. Тя се привърза към него, а той се промени. Не беше вече същото момче, а мъж с амбиции. Всичко изглеждаше чудесно, до денят, в който тя трябваше да тегли безумно голяма сума пари от банката. Тази мисъл не му даде покой цяла нощ. Все пак злото надделя у него и обмисляше вариант как да вземе парите й. Цяла вечер не мигна, въртя се, мисли, мисли...

 

На сутринта двамата се видяха, любиха се, прекараха един прекрасен ден. Тя свърши работата си в банката и вечерта трябваше да изпрати парите на мъжа си. Двамата тръгнаха, говорейки си.

 

– Много си странен днес. – промълви тихо тя. Какво ти е?

 

– Нищо, уморен съм.

 

– Знаеш ли... – недовършила думите си, Любов рухна на земята.

 

В тъмнината се видя силует на млад мъж, който тича по тесните зимни улички.

 

"Бедността не е бъдеще!" – повтаряше си той и тичаше, стиснал здраво чантата с пари...