Циганин - Елена Антонова

-          Циганин, ела да нахраниш прасетата- обърна се Георги ким работника си.

-          Няма да му храниш на тоз прасетата крастави! Крастави като него са! – крещи встрани жената на мъжа си.

-          Мълчи, мълчи ма, Кино! Ей, писна ми от вас вече! Аман! До гуша ми дойде да те слушам тука. Махай се!

-          Ей, много си хитър! Много си хитър, Георги. Хем хитър, хем прост човек си!- седнала на един камък нарежда женицата.

-          Половин мозък имаш! Голям клюклярин си, Георги! Да одиш, да ортуваш на ората , каквот сме говорили. Тая плетна шапка не свали, лято стана! Свъри ти се мозъка. Акъл не ти остана. Клюклярин си, Георги! Клюклярин! Само знайш да клюклярстжаш! Пък искаш моя мъж да ти храни мършавите прасета.

-          Казах ли ти да не му храниш прасетата ти на тоз? Казах ли ти?! Само се бузика с тебе! – с мъка се обърна Кина към мъжа си.

-          Да се бузикът, Кино! Да се бузикат!- отговори кротко работещият  си тихо циганин.- Някой ден няма да слушам никой.