Диалог 2 - Иванка Сертилова

                                                       ***

 

-Хората са слаби същества, не възлагай много надежди, Стела.

-Не е редно да обобщаваш, нали така си ме учил, Гарван.

-Рано ти е да ме поучаваш, малката.

-Сред тях има и силни. Понякога се обърквам от толкова разнообразие. Нима не виждаш? Можем да имаме голяма полза от тях. Как можеш да мислиш, че унищожението им е неизбежно.

-Те сами ще се унищожат. – Гарван разсеяно чегърташе по масата с черния си нокът. – Виждал съм го толкова много пъти. Вселената е пълна с тях - цивилизации, които така се самозабравят от възхода си, че неусетно и безвъзвратно загиват. Тук-там остава по някое откъснато общество от тях. За тези съм сигурен, че няма да остане ни един.

-Не си прав! – Стела се разпали и беше ясно и за двамата защо, от Гарван не можеш да имаш тайни.

-Не ми се ще да гледам как тази, която трябва да ме наследи се обрича на гибел с един от тези…човеци. Не си незаменима – черните му зеници я засмукваха – но за мен си достатъчно скъпа, за да наруша куп вселенски правила, за да те запазя.

Вратата се отвори.

-Има съобще-ни-е за Сте-ла, има съобще-ни-е за Сте-ла.

Гарван се отпусна обратно на стола си и въздъхна:

-Запазила си лъскавата играчка, която човекът ти подари…

-Не е играчка, чудесен хуманоиден робот е. – Стела се нацупи и се заоправдава – Може да не са напреднали кой знае колко, но старанието им е достойно за уважение.

-Достойно е за сметището на Меркурий. – идеше му да разтопи досадният Тенекиен Човек, но методите му на действие бяха по-деликатни. Всеки друг Гарван на негово място би отзовал своята неблагонадеждна Стела, би я заменил, би я пратил в някоя друга галактика , но не и той. Той търпеливо чакаше.

- Съобще-ни-е за Сте-ла…

Тя заигра с пръсти по светещия дисплей на гърдите на робота, за да прочете съобщението и безгрижно се засмя.

-До скоро, Гарван, ще се видим утре, отивам на гости. Гледай да не унищожиш тази симпатична цивилизация, докато съм там.

Гарван изсумтя.

Когато тя излезе от орбита той бавно се зае да въвежда нови данни за малката синя планета, с нейните примитивни цивилизации, към които Стела така безразсъдно започваше да се привързва.