Шантавите 1 - Стефан Георгиев

– А сега какво ще правим драга ми, Невенке?

– Ами… можем да пийнем по бира драги ми, Томиславе – промърмори  Невена и се захвана да върже на опашка дългата си меденоруса коса.

– Държа да те информирам, че съм с кола, което означава, че не мога да пия. 

– Ти на тази гробница кола ли викаш. Не ставай смешен, моля те. Я се напий и я блъсни в някой стълб, за да не даваме повече грешни пари за ремонти.

– И след това къде ще си возиш сладкото задниче, в градския транспорт ли?

– Ти за моите седалищни части не се грижи.

– Достатъчно големи са да се грижат сами за себе си, а? – подметна Томислав, ухили се до уши и даде газ, преминавайки кръстовището на жълто.

– Много умно, в „Телеграф” ли го прочете?

– Нещо ми се виждаш леко нервна. Обикновено ме засичаш само десетина пъти дневно, но днес като че ли прехвърли двайсетицата.

– Сам си си виновен, ако дрънкаше по-малко глупости…

Томислав се смълча за момент, после попита плахо:

– Значи оня от кабеларката хич не клъвна?

– Моментално ми посочи вратата. Не го били интересували документални филми, особено пък на „тежка” тематика. Защо ли изобщо се захванахме да правим филм за измамите с недвижими имоти. Кой ли ме би по главата да уча кинематография. – Невена ядно срита жабката на античното опелче на Томислав.

– Ако не се беше записала да учиш кинематография, нямаше да имам удоволствието да те познавам, колежке. Но пък от друга страна… вероятно жабката на возилото ми щеше все още да може да се отваря.

– Няма пълно щастие, Томи. Извинявай, мило жабче – изчурулика Невена и погали нежно очукания пластмасов капак на жабката.

– Жаба ли, леле, къде? – извика Томислав и се метна към вратата, сякаш за да се предпази. – Как ли се е намърдала тук гадината?

– Пак се правиш на интересен, и то в най-неподходящия момент.

– Какво му е на момента?

– Щом не знаеш, ще ти кажа. Нямаме работа, нямаме пари, никой не ще и да чуе за филма ни. Нищо чудно скоро да изпадна дотам, че да ми се наложи да продавам зеленчуци на пазара. 

– Да, ама имаме камера.

– Можеш да си я завреш… в жабката.

– Ти успя да ме лишиш дори и от това дребничко удоволствие.

– Тогава я заври на онова място, където си държиш хемороидите.

– Добра идея, могат да излязат интересни кадри. А, да те питам, какво е това анални фисури? Има една реклама…

– Томи, престани! Този път наистина ми е много криво.

– Кофти… Само не плачи, защото в тази жега има опасност да се дехидратираш.

– Да си ме виждал някога да плача?

– Да бе, права си. Тебе само нарязан лук може да те разчувства.

Невена се нацупи и замлъкна назидателно. Последва кратко мълчание. 

– Вени, твоето мълчание ме убива.

– Само не мри зад волана, за да не стане катастрофа.

– Страх те е за кожата ти, а?

– Че за твоята ли да ме е страх?

– Ако се гътна, няма да ти е мъчно поне мъничко?

– Знам ли? Възможно е да изпитам лек душевен дискомфорт.

Томислав наклони глава на една страна, почеса се зад ухото и въздъхна театрално.

– За час – два, не повече.