Шантавите 2 - Стефан Георгиев

В този момент пред опела се шмугна огромен черен джип.

– Я, това не е ли Чочо Мотовилката! – възкликна Томислав.

– Кой, кой?

– Абе онзи, дето го съдиха за продажба на наркотици, телевизия не гледаш ли? 

– Ааа, да, той е май.

– Дръж се здраво!

– Какво? Защо?

– Дръж се ти казах!

Томислав настъпи педала на газта и опелът се понесе напред, изпреварвайки с мъка джипа.

– Добре де, много си бърз. Вие мъжете само знаете да си мерите…

Томислав наби рязко спирачка и зачака удара,който не закъсня, разбира се, просто нямаше как да закъснее.

– Това беше много тъпо, ама много – изсъска Невена и изгледа учудено Томислав.

– Вземи камерата, отиди някъде по-встрани и снимай, без да се набиваш на очи!

  Благодаря, добре съм.

  Няма време за любезности, онзи излиза от джипа. Бързо!

– Лошо ти се пише после – каза с леден глас Невена, но се подчини.

Чочо Мотовилката смуши в гърдите Томислав с дебелия си показалец, после сбърчи застрашително рунтавите си вежди и фиксира с тъжен поглед разбитата предна броня на джипа си.

– Какво направи бе, малоумнико?

– О, явно ще си говорим на „ти”. Нямам нищо против. Какво съм направил ли? Нищо. Просто някакъв тип ме натресе отзад и сега ще трябва да плати щетите. Колата ми беше след основен ремонт.

– Ти знаеш ли кой съм аз бе?

– Този лаф от казармата ли го научи? Много е свеж. Да видим какви ще ги говориш, когато дойдат катаджиите.

– Ей, момченце! Нарочно ми погоди този номер!

– Хайде удари ме де, удари ме!

Мотовилката послуша Томислав и му разби носа с мощно дясно кроше.

Томислав дори не направи опит да избърше кръвта, която се стичаше по устната му. Този факт видимо притесни Мотовилката. На тротоара започнаха да се струпват зяпачи.

– И сега какво ще правим? – попита Мотовилката.

– Ами ще си извадя медицинско и ще се съдим. Адвокат Марчинковски ми е роднина. А той е много печен, нали знаеш. Ще те тикне в затвора като стой та гледай.

  Хайде стига глупости. Дай да се разберем по мъжки.

– Ти какво предлагаш?

– На ти хиляда лева и ми се махай от главата!

– Две хиляди за колата и хиляда за носа. Общо три.

– Нагло копеленце си ти. Тази трошка не струва и петстотин лева. 

– Три хиляди.

– Абе ти мен за какъв ме смяташ?

– Три хиляди.

– Добре.

 

***

 

– Не очаквах, че си способен на чак такава простотия – промълви Невена, докато бършеше със салфетка разкървавения нос на Томислав.

– Супер се получи, а и пари изкарахме.

– Мен не ме брой, няма да пипна тези мръсни мангизи.

– С мръсниците по мръснишки, така трябва.

– Нищо не ти беше направил човекът. Ти му спретна гаден номер.

– А ти знаеш ли колко хора си отидоха от този свят заради него? Двама от тях познавах лично.

– Прав си …може би …но въпреки това…

– Я не се прави на светица. Просто му натрихме носа това е. Не ги жали такива. Плюс това е въшлив с пари. 

– Натрил си му носа, ама кръв от твоя нос тече.

– Ти ме остави мене. Засне ли го как ме удари?

– Заснех го.

– Сещам се за една кабеларка, която ще плати добра сума за такива кадри.

– Не бива да падаме толкова ниско.

– Вени, без пари нищо не става. Замисли се и ще се убедиш, че съм прав. Човек няма как да постигне мечтите си без начален капитал.

Невена махна с ръка и отвърна:

– Време е за бира.

– Да, вече можем да си позволим и пържени картофки.