ОПТИМИСТИЧНО - Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

-         Тук може да ни подслушават – огледа се тя.

-         Няма какво да крием – махна с ръка кавалерът й.

-         Тогава защо ме каниш все на това място? Да ни би да искаш да не те

види някоя колежка?

-         Тихо е и можем да говорим спокойно, а в барчето трябва да се

надвикваме.

-         Можем и да помълчим...

-         И колегите ми да подмятат приказчици...

-         Ето, значи имаш причина!

-         Никаква причина нямам! Но не желая да се забавляват с името ти!

-         Дори и да го направят, виждаш ли изход?

-         Да изкривя нечия физиономия!

-         Би се сбил заради мен, така ли?

-         Няма да се замисля, ако се наложи!

-         По добре ме покажи на колегите си.

-         Бих те представил ако се съгласиш да се омъжиш за мен!

-         Не сме говорили за това!

-         Ето, казвам го. Тогава ще се застъпвам за името ти, както човек се

застъпва за своя дом...

-         Не зная какво да мисля...

-         Можеш да не отговаряш веднага. Имаме достатъчно време.

-         Не си представям какво очакваш да отговоря. Но приемам да застана

до теб, ако ще пред целия свят...

-         Тогава, дай ръка и да вървим...