Диалог 2 - Бетина Стефанова

·      Деца, какво искате за закуска? - попита тя привидно весело, но огромните сенки под очите и издаваха, че не е спала.

·      Мамо искам фийия с кашкалалу - каза малкото момиченце.

·      Казва се филия с кашкавал - поправия веднага седем годишния и син.

·      Мама знае како иска.

·      Ти не можеш да говориш..

·      Може, ти не може и си гозен!

·      МАМО! - в един тон изпищяха и двете деца.

·      Деца, яжте си закуската. И побързайте, защото ще закъснеем.

·      Не иска на гадина! - напръщи се Алиса

·      И аз не искам на училище. Може ли да не ходя. Моляяяя!

·      Оправихте ли си стаята? Събрахте ли играчките от хола? Измихте ли си зъбите като станахте? - беше изнервена и децата веднага го усетиха.

·      Не, мамо.

·      Нйе - добави Алиса.

·      Тогава няма как да не ходите.

·      Аз сега опави стаята.

·      Не може Алиса. Трябва да разберете, че мама не може винаги да върши вашата работа, нали. А училището и детската градина са задължителни. Там ще се научите, на много неща. И един ден когато пораснете ще се радвате. Сега бързо да си измиете зъбите. Никой не харесва мръсни деца.

·      Аз няма мие! - Алиса тропна с крак.

·      Ако не ходиш, ще трябва да се обадя на Дядо Коледа, че не слушаш - тя използва най-баналната заплаха. Не можа да измисли нищо, с което да убеди децата си да я слушат и реши просто да остави и тази ситуация, както повечето в живота си, неразрешено, но прекратена.