*** - Весела Колева (Весела Алегрия)

Учителят по информатика и компютърни технологии г-н Даскалов влезна в класната стая, приветствайки с ведър тон новата си ученичка:

- Е, г-жо Новоселска, готова ли сте за нашия първи урок по компютърна грамотност?

- Викай ми баба Пенка, мойто момче! – отговори възрастната жена, настанявайки се удобно на стола пред компютърия екран в пълна готовност да попива знания и допълни ентусиазирано. – Миии… готова съм зер! Кажувай сегинкана що ке праиме с тоя компутер?

- Добре… Такам… - подхвана г-н Даскалов, вземайки компютърната мишка в ръка. - Първо да Ви обясня малко… Ето това периферно устройство тук се нарича мишка.

- Ахааа, пъх значи! – прекъсна го любознателната баба. – И що ке праи тоя пъх?!

- Както сама виждате, има два бутона – ляв и десен. Гледайте сега на екрана… Като кликнем тук с левия бутон на мишката върху синята иконка, отваря ни Интернет прозорец…

- Убу… убу, разбрах тъ де! – извика ентусиазирано нашата баба, нетърпеливо измъквайки компютърната мишка от ръката на своя инструктор. - Дай сегинка да пробвувам и ази! Та начи натискам с пъха и… Бре, тоя пусти пенджер оти не ще да съ отварува, даскале?

- Трябва да натиснете с левия бутон бързо два пъти едно след друго, както Ви показах…

- Оти два пъти бре, момче? - озадачи се ученичката. - Убу де! Начи бърже да натискам! - и след няколко минутна упорита борба с мишката или пъха както викаше тя на периферното устройство, най - после успя да изпълни поставената й задача. - Бреее… Най - сетне пустият му пенджер се отвори! Бая мъ озори, ама ей го на… Отвори се! - отдъхна си баба Пенка, забърсвайки с ръка потта по челото си, по което от толкова много мръщене и пулене пред монитора се бяха появили още няколко бръчици. - Уффф…голем зор, бре! – възкликна отново баба Новоселска и тренчейки се в компютърния екран запита – Ама, оти е такив син, бре даскале?

- Това е фейсбук?

- А?! Що рече, момче?... Що е туй фасулбук - нещу за манджи ли? - възкликна баба Новоселска и опулвайки се още повече пред монитора продължи. - Чекай да вида некоя нова рецепта да гъ сготвъ на унуците кат съ прибера у назе.

-Не фасул, а Фейс… ФЕЙСБУК, бабо Пенке! Това е вид социална мрежа.

- Амиии…?! Кък тъй социалистическа пък бойдисана в синьо, бре момче? Нещо гъ бъркаш, бре!... Кът е социалистическа требва да си е в червено, нъл тъй? Тц… Тц… - възмути се нашата баба.

- Не социалистиеска, бабо Пенке, а социална… Чрез нея хората си общуват помежду си – пращат си съобщения, писма…

- А... Кът каза писма… Добре чи мъ подсети, чи от тая пуста дъртотия старата кратуна зе да позабрая малко веке… - и разтваряйки плетената си селска торбичка, взе да вади от там пликове и пощенски картички и да нарежда пред очите на смаяния си преподавател. - Ей ся тука съм си приготвила дъ пратъ по кък му викахте вий младите… Аммм…

- И – мейла ли? – подсказа й Даскалов.

- А да, тъй то… По имела сакам да пратам ей тука тия писма: на унука  Гошко у Англията, на синъ и снаата у Варната, на буля Марийка у село Плодоитово, на бай Ставри… Давай, кажувай сегинка кък да ги пратам тия писма по имела?

- Не мога, бабо Пенке? – отговори г-н Даскалов.

- М чи кък тъй не моиш, бре момче! - сопна се бабата. – Нъл си даскал по компутри!  Айде давай, хортувай… Хортувай… - подкани го тя, добавяйки нервно. - Айде само по бърже, че сънцето се слега да зайде... Ке изтървеме турския сериал… за Ферхундето, бре!

- Тези Ваши писма не могат да се изпратят по и-мейла… Не и в този вид! Трябва да са в електронен вариант, а не на хартиен носител. - заобяснява учителят. - Съжалявам, но не става така! Първо ще трябва да ги напишете на компютъра и чак тогава ще можете да ги изпратите по електронната поща до Вашите близки…

- О ф ф ф…Убу… убу… Га мъ научиш ке ги пратам тогаз! - разочаровано отвърна нашата баба, след което, стрелвайки с поглед монитора, последва нов ,, умен” въпрос на любопитната ученичка към нейния преподавател. - Ами, ко е туй  джуджуганче тука на екрана?... Чурулика ли? Дай да го чуем да ни попева малко!

- Това птиченце или джуджуганче, както го наричате Вие, е символа на друга социална мрежа. Нарича се Туитър! - заобяснява г-н Даскалов.

- И  и и… мноо социалисти тука, бре! Мъ пак в синьо бойдисано, ей! Тц…Тц…

-Не е социалистическа, а социална! Нали Ви обясних преди малко… СОЦИАЛНА!!! - Но прочитайки пълното безхаберие, изписано по лицето на нехайната си ученичка, която беше по-угрижена от натрапчивата мисъл, че ще изпусне турския сериал, от колкото заинтересована по компютърните въпроси, реши, че обяснението в този случай е,, Causa Perdutaи поглеждайки часовника на ръката си възкликна:

- Е, бабо Пенке, времето ни за днес изтече. С Вас ще се видим отново другата седмица по същото време. Довиждане!

- Ааа… тъй, тъй… Айде баба да си фтюва веке,… че има да нарани кокошките, прасето… Оффф… Тя мойта работа край нема, момче… Оффф! – и тюхкайки се заклатушка към входната врата…