Няма нужда от извинения - Вяра Тъпчева

-          Норма, това сестра ти ли е? Толкова се е променила!

-          Казвам се Лили, Матю.

-          Стига. Лили може да си за пред света. За мен винаги ще бъдеш малката Норма, която не спираше да говори за Стивън Кинг и как един ден ще живее...

-          Стига. Помним различни неща. Искаш ли вино?

-          Е, това Аманда ли е?

-          От мен ли се интересуваш или от сестра ми, Смит? Да, Аманда е.

-          Всъщност само и единствено от съпругата ми. Лили.

-          Стига, дори ти не си повярва. Ако беше така, нямаше да си тук. Сигурна съм, че Наташа в момента въобще не усеща липсата ти.

-          И разбра това от двете думи, които едва ти изплюх за нея?

-          Винаги съм имала нюх за тези неща. Съжалявам, че аз съм тази, която трябва да ти го каже, Мати, но бракът ти е пълен провал.

-          А ти имаш ли сериозна връзка? Имала ли си някога? Защото пресата щеше да избухне, ако се омъжиш, Норма. Особено след последния ти филм.

-          Не. Ти ме развали... О, ще е хубаво да кажеш нещо, Матю.

-          И как по-точно те развалих? Наистина ще ми е интересно да науча.

-          Не можеш да постъпиш с едно момиче така! Особено пък с приятел! Въобще с какъв акъл го направи, м? Чакам обяснение вече почти десет години и сигурно няма и да получа.

-          Мислех, че чакаш извинение. Затова не съм казал нищо.

-          И нека позная, ти все още мислиш, че не си виновен за нищо. Винаги невинен, нахален дори, а цялото твое его, непоносимо...

-          Норма.

-          Непоносимо! Правеше общуването с теб невъзможно! Винаги съм искала просто да си признаеш, както аз си признавах грешките и да продължим както си знае...

-          Норма... Норма, млъкни.

-          Какво? Ще ме изслушаш ли поне? Най-сетне имам смелост да говоря.

-          Защо имаш детски дрешки на дивана? Т-това не може да е твоята блузка...

-          Матю, правилно отсъди, това не би ми станало и на едната ръка даже. Плюс, че е момчешка. Та, както казвах, от теб се изискваше малко. Малко и може би сега щеше да знаеш, че имам син. И да знаеш кой филм съм гледала миналата седмица на кино и как с Аманда цели три години не си говорихме.

-          Аз... кога... син? Имаш дете?

-          Дори медиите не знаят, никога не съм го обявявала. Държа личния си живот в тайна. Вземи виното, хайде, давай на екс, ако ще ти стане по-лесно. Наздраве за малките сладки тайни?

-          Не. Не, Норма, не може да имаш син и да не започнеш с това още от вратата! Къде е той? Как се казва?

-          При баща си е. Ще го получа обратно другата седмица.

-          Казваш го сякаш е някаква вещ.

-          Когато си на 22, най-сетне успяваща в кариерата, някак имаш любов само за детето, но не и за баща му. Защото все някого трябва да обвиниш за нежеланата бременност, а не можеш да не обичаш собственото си дете, особено когато решиш да го задържиш...

-          Норма. Норма, спри. Плашиш ме... Звучиш толкова...

-          Развалена? О, Матю, говоря за моето 22-годишно „аз”. Мога да те уверя, че Лили, която е на 27 и все още с кариера, макар и без съпруг, обича сина си повече от всичко. Наистина го обичам, Мати. И съм благословена с него. На 5 и сам поиска да се научи да свири на китара, а баща му каза, че у тях е проявил и доста талант на пианото. Може би ще стане музикант. Кой знае? Ако наистина иска... Аз исках да съм режисьор, Мати, и мечтата ми се сбъдна. Една на милион съм.

-          Лили, Лили, знаеш ли, прекрасна моя Лили, никога не си ми звучала по-нещастна. И мисля, че знам причината.

-          Не очаквах да се върнеш в моя живот, Матю, не очаквам и да останеш! Това, че живеем в един град, за първи път от девет години, не означава, че си длъжен всяка сряда да обядваш с мен или пък да ходиш в същия супермаркет, в който и аз. Исках просто да си поговорим за доброто старо време и...

-          Не обичам Наташа. Обичах я, когато се запознахме, но твърде бързо установихме, че нямаме нищо общо и някак всичко, което ни събра и закара пълни с фалшиви надежди в църквата, изчезна. Сякаш никога не го е имало. Остана някакво бегло уважение и приятелство. Мисля, че знаеш за какво говоря.

-          Бях малка, когато научих, че чувствата могат да умират, Смит.

-          Съжалявам.

-          Можеше да не ми даваш този урок цели три пъти. И първият беше достатъчен.

-          Норма, ти се връщаше. Сама го причиняваше на себе си. По дяволите, знаеше какъв съм!

-          Какъв си? Все още ли си такъв, мм?

-          Престани с това твое мънкане. Разсейва ме.

-          Отговори ми. Къде е Наташа, между другото?

-          При майка си.

-          Ясно. Ще се разведете. Никой не се връща при мама, освен ако не му се налага да вземе трудно решение.

-          Майка й ме харесва много.

-          Но обича нея.

-          Има ли значение, Норма? Да се върнем на теб.

-          Мисля, че по-скоро говорихме за нас. Още вино?

-          Ще взема бутилката уиски от рафта, ако не възразяваш. Имаш учудващо малко алкохол за самотна майка.

-          Това е, защото не съм самотна! И не е хубаво да се смесват два или повече видове алкохол, Мати.

-          Грижовна и разумна както винаги. Но днес мисля, че е специален случай, така че ще си го позволя... Харесва ми мълчанието, Лили. Съжалявам, че го нарушавам. Просто исках да знаеш, че си единствения човек, с когото ми харесва да мълча.

-          Матю.

-          Да?

-          Не, не ти.

-          Моля...? Норма?

-          Казва се Матю. Синът ми.

-          Може ли да остана за през нощта?

-          Да.

-          Дори след всичко, което ти причиних... кръстила си сина си на мен? Дала си му моето име?

-          Да. И не съжалявам.

-          Обичам те, Норма.

-          Недей, Мати. Просто остани поне до сутринта.