Сделка - Рая Вид

            - Извинете, търся комплекс „Фонтаните“, бл. 1, офис А.          
            - Попаднали сте на точното място… Кажете, господине, какво точно Ви трябва?
            - Но това е строителен обект и  тук има само изкопни работи…         
            - Е, и?
            - От този адрес някой е пуснал обява…   
            - Да. Пуснали сме обява. Какъв апартамент искате? Има всякакви. На кой етаж? Тези на покрива са с тераси… Сега ще Ви покажа офертите, заедно с цени и чертежи… Предварително се плаща 50%, от стойността, а останалата - при предаване на обекта.
            - Не ме разбрахте. Става въпрос за кучето.         
            - Ах, да!... Кучето… Какво за него?         
            - Господине, нали го продавате?   
            - Кое от всичките?   
            - Колко имате?... Може ли да ги видя?     
            - Разбира се! Тук под фургона са. Елате!... Ето – три женски и едно мъжко са. Изберете си!... Кое ще вземете?  
            - Мъжкото. Има ли си име?           
            - Не. На два месеца е и Вие ще си го кръстите сам. За мен всички са кучета.
            - Каква порода е?     
            - Знам ли? Май улична превъзходна… Погледнете майката – тъмносива, гладка козина, изправена стойка – като вълчица е! Хм… Значи порода „вълк“.
            - Колко искате?        
            - Четири стотака.     
            - Много е!... Има ли ваксинации? А чип и паспорт?      
            - Не… Какво е чип?... Пък и какъв паспорт, да не е човек?      
            - Тогава – двеста лева… Не е чиста порода… Ще смъкна още … Пък и малко грозно ми се вижда… Ще го взема, ако ми го подарите… Никаква цена!
            - Да, безценно е!... Вие, какво… Подигравате ли ми се нещо? Такова куче няма да намерите на друго място… Като стане голямо, такъв пазач ще е, че ще бъдете благодарен цял живот. А парите – ще си ги изкарате двойно и тройно с него… Може и ловец да стане… Ще го вземете или не?            
            - Ами…, нещо ми се струва, че очите му са разногледи…       
            - Защото лежи.         
            - Опашката му е дълга…    
            - Това е илюзия само, а и може да я отрежете.    
            - Ушите му са клепнали…
            - Малко е още, ще ги наостри…    
            - Има и криви крака.           
            - Ще се изправят, като почне да тича.      
            - Не лае…     
            - Имайте търпение, скоро ще започне…  
            - А тия бели петна по него?           
            - О, стига вече! Като не ти харесва, ето ти кучката – направи си сам каквото искаш!