Спор - Рая Вид

            - Уф! Колко си плоска!... Какво ти харесват толкова?
            - Ти пък си широка и дебела.
            - Да, ама съм привлекателна и човек може да се влюби, като се огледа в мене.
            - Глупости! И аз имам блясък.
            - Ха-ха-ха! Лъскава била… Виж се само! Разкрачена си… Имаш дълги, остри и криви зъби... Пфу!
            - Може да съм грозна, но ти си пък тъпа! Бъркаш навсякъде всичко и го превръщаш в каша.
            - Мене ме обичат повече от тебе…
            - Затова ли само вкъщи си стоиш, а аз ходя по тържества и приеми?
            - По-възрастна съм, уважавана съм... Много съм видяла на този свят, а теб никой не те знаеше дълги години.
            - Да, но щом ме видяха, вече без мен не могат.
            - Аз съм по-добра!
            - Аз пък съм по-така!
            - По-умна съм от тебе!
            - Да, бе! Само си суетна, а не можеш отстрани да се видиш.
            - Аз така, а ти…
            - Не е вярно! Родът ми е знатен.
            -Твоите братовчедки на полето сено събират, а ти си седнала да ми се хвалиш с произход.
            - А пък твоите роднини в строителството работят - вар бъркат и пясък носят.
            - Мразя те!
            - Че тебе кой те обича?
            - Стига вече!... Млъкнете! Омръзна ми да ви слушам... И двете сте като мен  прибори, но с различни имена - едната лъжица, втората вилица, а аз нож. Всички сме тук, за да служим на хората и никой от нас не е с нищо повече от другия. Не спорете, а бъдете разумни! Не е важно как изглеждаме, а какво вършим, какво оставяме след себе си. Имаме предназначение и заслуги, а всеки от нас по своему е ценен и необходим за другите.