Хитрата сврака – с двата крака - Радка Капралова

Не чухте ли, че наша кака Ганка

почти бе станала американка?

Да, Фейсбук за измамници е рай,

но слушайте сега открай-докрай.

Една нощ Ганка дряма пред екрана...

Не щеш ли – неочаквана покана.

Английско име, профил и анфас –

прие го за приятел тя от раз.

Какво ли търси, щом е отдалече?

Дали не е съмнително човече?

На Ганка, по душа криминалистка,

да влезе във играта й се иска.

 

И почна се – възвишени слова,

във превод от английски при това.

Вдовец бил, от Америка. Детето

единствено му радвало сърцето.

Жадувало за грижата на мама...

За кой ли беше ролята голяма?

Не губил време. В Ганкиния профил

той беше се разходил по пантофи.

А Гането не крие – има мъж,

че и деца, но той – „калпака дръж”.

Във мрежите любовни я оплита,

дали съгласна е – дори не пита.

Пред хубостта й той се преклонил,

че образът й мигом го пленил...

И Ганка в огледалото се вглежда –

очите - лешник под извити вежди,

а по-надолу – бухналата пазва,

способна всеки бойфренд да зарадва.

На кака Ганка нужен е съвет

за този, дето я нарича „мед”.

„Защо не звънна аз на мойта Видка,

в България – известна ясновидка?

Със нея всичко аз ще споделя.

Сърцето мое как да разделя

между съпруга стар и нов любим?”

Обетът брачен чезне яко дим...

Не е ли време Пешо да забрави,

към щастието пътя да проправи?...

 

Звъни на старата си дружка Видка,

момичето с дебела черна плитка...

Седяха заедно на първи чин...

Ех, детски спомен скъп, неповторим!

 

Нататък е същинска Фейсбук-драма.

Подслушах думите на всяка дама:

Ганка: Помагай, мила дружке, че сега

съдбовен избор правя, не шега.

Един богат, красив американец

в живота си най-искрено ме кани.

Във Фейса думи пламенни реди

и слага край на моите беди.

Видка: Не думай, Ганке! (Отговаря Видка,

съветващата всички ясновидка.)

Ах, колко странно, че сега и аз

намирам се във същия захлас!

Очите ми за него са лъчисти

и медени, потоци бистри...

Ганка: Защо ли тези думички омайни

напомнят съкровените ми тайни?...

Видка: Очаквам скоро Дейв да долети,

да сбъдне и най-смелите мечти...

Ганка: Как, Дейв ли? А фамилията? Джонсън?!

И моят се нарича Дейвид Джонсън!

И каза, че ще дойде скоро в Гърция,

без моята любов не може, търси я...

Видка: А моят във момента е в Германия.

Ганка: И моят...

Видка: ... после идва във България.

Поиска да му пратя аз пари,

проблем единствен бързо да реши.

А после, с милионите, при мен.

(Витае Видка във любовен плен.)

Ганка: Но ти, надявам се, не си му пратила?

(Подскача Ганка, със глава препатила,

че в Гърция измами, колко щеш...)

Видка: Напротив! Щом обичаш – ще дадеш!

Току-що лебеди ми прати, бели...

Ганка: Че и на мен, с любов глава преплели...

Каква ти обич! С нежния ни пол

той гаври се. За него – Интерпол!

 

„Добре че Пешо нищо не разбра!”,

кори се Ганка с клюмнала глава.

Разкаяна, тя впрегна всичка сила

да стресне Видка, дружката си мила,

накрай да я събуди... Не можа.

Избра да вярва в приказка-лъжа.

Не ще да чуе – как тъй феномен,

ще прати някой за хайвер зелен.

И ето – предпочита сладък сън:

„Все още го обичам, този пън!”

 

А Ганка, гражданка и съвест будна,

на сутринта, по навик ранобудна,

пътувайки за работа със рейса,

обява пусна кратичка във фейса:

 

„Жени самотни, прочетете тук!

„Чаровник” мръсен шета из Фейсбук!

Щом Дейвид Джонсън мрежите гласи,

зеленото на фара угаси!

Предлага ти любов, ала крои

парите ти накрая да брои!”

 

Когато мислиш се за хитра сврака,

в капана влизаш ти със двата крака!