Ако можех да говоря със Щастливеца - Аделина Георгиева

-Здравей, Алеко ! Мога ли да се обръщам така към теб ?

-Можеш, разбира се, а ти коя си ?

-Казвам се Аделина. Избрах да се обърна към теб с Алеко, защото си единственият писател, чието име звучи така близко до обикновените хора и някак си предразполага към фамилиарност. Докато виж за другите все казваме Ботев,Вазов,Левски… Ти сякаш си от народа.

-Аз исках да бъда един от народа, и бях, докато работех като адвокат. А ти, Аделина, за какво искаш да си говорим?

-Не знам. Искам да ти разкажа как стоят нещата в момента, може би да ти поискам съвет. А още ли те наричат Щастливеца?

-Разкажи ми !Наричат ме, и след 100 години пак така ще ме наричат.

-А щастлив ли си,Щастливецо?

-Да!Нима не знаеш, че аз сам си дадох това прозвище?

-Не знаех, но защо избра него ?

-В живота ми се случиха много трагедии подред и след една от тях аз реших да потърся радост в това, от което съм лишен – така се роди Щастливецът. Но да се върнем на теб. Имаш още малко време – около една страничка, какво искаше да ми разкажеш.

-Така вероятно ще прекъсна сладкия разказ, Алеко. Но искам да знаеш, че твоята рожба Бай Ганьо, отприщи един нов свят на „байганьовщината” – така го наричаме сега. И Бай Ганьо не е само човек, той е в отношенията на хората,  в маниерите, в държанието ни един към друг, в постъпките ни, в Парламента. Заселила се е в България като гнида и няма кой да я убие.

-Мило дете, и по мое време имаше „байганьовщина” както вие му викате. И никой не успя да я убие тази гнида. Смешно е, когато Бай Ганьо четеше за Бай Ганьо и не се сещаше, че това е той самият.

-А помниш ли Ниагара, Алеко? Аз мечтая да отида там!

-Та тя Ниагара не се забравя! Кажи ми как си я представяш?

-Виждала съм снимки. Но си го представям – водопад, толкова висок, че започва чак от облаците и сякаш е част от небето. И около цялата му ширина има направен парк, там всички посетители се снимат или просто стоят с часове, наслаждавайки се на спокойствието. И всичко е толкова красиво, че не може да се опише с думи.

-Има известна истина в представата ти, дано успееш да стигнеш до Ниагара един ден.

-Благодаря, ще се постарая! Мечтая да стана писателка, мога ли да бъда „Щастливката”.

-Можеш, но само, ако наистина се чувстваш така!

-Има много нови неща спрямо технологиите, които ти не си познавал. Как би си представил компютъра ?

-Не знам, от къде произхожда тази дума ?

-От английски – computer буквално изчислител.

-Та значи, представям си голяма дървена кутия с копчета – цифри и смяташ на нея.

- И твоята представа е като моята за Ниагара,почти правилна.

-Какво ще ми кажеш за професията си като адвокат?

-Обичах я ! Все пак прекарах целия си живот като адвокат на свободна практика.

-Разкажи ми нещо интересно от живота си.

-Руският император Александър II – при третото си посещение в България по време на Освободителната Руско-Турска война, на 14 юли 1877 г.,отседна в родната ми къща.

–Интересно, аз не мога да се похваля с това, само приятели са отсядали у нас. Кой са първите ти отпечатани творби ?

-Това са стихотворенията „Огледалата” и „Защо”.

- Къде бяха отпечатани?

-Във вестниците „Целокупна България” и „Свободна България”.

-Какво им беше специалното на тези стихотворения?

-Освен, че са първите му публикации? В тях не криех отношението си към политическата обстановка в България.

-Като стана дума за политическа обстановка в България – май и сега се нуждаем от стихотворение без цензура, пък и от повече. А ако ще се слага цензура някъде, то трябва да е върху самата политика.

-Нали щеше да си Щастливката, може би политиката чака твоето поколение.

-Едва ли, но има време.

-Така е в живота има време за всичко.

-Благодаря ти за тази среща, Алеко.

-За нищо, Щастливке. Ще бъда горд, ако един ден стоим един до друг в книжарницата!

-А за мен ще бъде сбъдната мечта!