Самоубийство - Георги Станков

- Самоубийството е единственият изход.

- Не се знае. Отвъд може и да  по-лошо. Ще е голяма преебавка.

- Но поне няма да си тук.

- А къде? Представи си, че се озовеш на много по-лошо място от сега.

- Не вярвам. Не мога да си представя по-лошо място.

- Именно. Не знаеш и не можеш да си представиш какво ще е отвъд.

- Бих могъл да се подсигуря.

- Как?!

- Ще използвам силата на някой медиум, за да се свърже с душата на току-що умрял. И ще се разбере какво става После.

- Те тия медиуми всичкте са шарлатани.

- Ами аз намерих един истински.

- Да бе!

- Истина е. Даже след малко ще дойде.

- Откъде знаеш, че е истински?!

- Тествах го. Успя да се свърже с родителите ми. Казаха, че са доволни.

- Говорил си с тях? Чрез него?

- Да. Каза факти, които само майка ми знаеше. Нямаше как медиумът да ги е научил.

- Ами тогава щом са доволни, значи наистина Там е по-добре?

- Е, те са отдавна Отвъд, при това от естествена смърт. На мен ми трябва самоубиец, който да потвърди тяхното гледище за живота след смъртта.

- А такъв как ще намерим?

- Не знам. Нека го обсъдим с медиума.

- Скоро ли ще дойде?

- Вече трябваше да е тук.

- Хей какво става?! Да не изгоря крушката?

- Сигурно. Ще потърся свещ.

- И нещо захладня…

- Мамка му, наистина е много тъмно, нищо не намирам!

- Момчета…

- Чу ли това?

- Кое?

- Момчета…

- Мамка му! Кой е там?

- Сякаш идва от някаква бездна.

- Шшшт! Искам да чуя!

- Момчета…. Аз съм… Медиумът… Самоубийците…

- Къде си?

- Не им вярвайте… Тук въобще не е хубаво… Излъгаха ме, шибаняците.

- Е, дотук с идеята за по-добър свят.