ПРИКАЗКАТА НА СТАРИЯ ЛОСТ 3 - Радост Смилянова

В следващия миг Зорничка отново се намери на двора.

     Какво ще кажеш? Как ти се видя твоята баба?

     Това, което видях, наистина ли се е случило с баба?

     Разбира се. Може да я попиташ.

     Баба е била доста по-непослушна от мен. Не знам какво щеше да ме прави, ако аз бях изцапала така сандалките си.

     Е, понякога възрастните забравят, че са били деца и са правили същите неща, които правите вие сега.

В този момент вратата към двора се отвори и на прага застана баба Здравка.

     Какво правиш тук самичка момичето ми?

     Бабо, разговарях с лоста. Той ми разказа интересна история.

     Каква история може да ти разкаже един стар лост?

Зорничка подробно разказа случката на която бе станала свидетел.

     Нима това не е истина? – полюбопитства детето.

Здравка се загледа в далечината и си спомни тази история от детство си.

     И това ти го разказа този лост. Странно, защото това е истина.

     Наистина! – Зорничка я изгледа с широко отворени очи.

     Наистина моето момиче.

     Значи ти си била по-непослушна от мен.

     Може би, не знам.

     Бабче, аз и децата защо не играем в двора, както вие навремето?

     Вече никой не играе тук. Както знаеш водя те в парка.

     Но аз искам да си играя тук. Моля те измисли нещо.

     Ще видя какво мога да направя, но при едно условие – ако бъдеш послушна.

     Обещавам бабче да бъда непослушно послушна – тя се гушна в баба си.

Здравка се усмихна и погали внучката си по главата.